Камен Воденичаров е като баща за сина на Милен Цветков вече шест години след смъртта на журналиста. Водещият на „Последният печели“ по БНТ е приятел от юношеските си години с без време загиналия телевизионер. На 30 юли Цветков щеше да стане на 60 години, но остана завинаги на 53. На 13 май Воденичаров също подкара шестдесетачката, макар да изглежда поне с 15 години по-млад благодарение на елегантната си фигура и гъстата коса. Той има специална връзка и с двете деца на Милен – голямата Калина, която от дете живее в чужбина с майка си, и 14-годишния Боян, който е любител на автомобилите, но не отказва да кара колело.

През ваканционния август синът на Милен заедно с негов приятел въртяха педалите по планинските пътеки над Боровец, наглеждани от треньор, Камен и майката на Боян. Воденичаров винаги е готов да отдели от времето си, за да обърне внимание на момчето, което остана без баща на 19 април 2020 г., след като пиян и дрогиран шофьор го уби пред мол в София. Веднага след трагедията Камен бе един от първите, които поискаха адекватно наказание за

богаташкото
синче-убиец

Той активно помагаше и в организирането на погребението, защото е еднакво близък и с двете деца на журналиста. Актьорът е човекът, който хвърля пъпа на Калина чак в Ню Йорк и така предначертава бъдещето ѝ. „Аз трябваше да пътувам за Щатите и Милен ми даде пъпа на Калина и ме помоли да го хвърля някъде в Ню Йорк. Когато пристигнах, отидох в Сентрал парк и го оставих сред цветята до езерото. Звъннах му от телефоните с монети и му казах, че дъщеря му вече е нюйоркчанка по хвърлен пъп“, спомня си Воденичаров.

Кацко и Цуцко, както двамата популярни мъже се обръщали шеговито един към друг, са родени в една и съща година – 1966 г. и са съученици от първи клас в столичното 7-о училище, което навремето се наричаше „Георги Димитров“, а сега е „Свети Седмочисленици“. Двамата имат и обща снимка от абитуриентския им бал през 1984 г. – Камен е с бяло сако и бяла папионка, а Милен – с черно сако и черна вратовръзка. Вече навършили 18 години, двамата младежи решават да заминат заедно на море без родителите си. Майката на Воденичаров обаче се притеснява да ги пусне сами до другия край на България и затова с колата си кара до Бургас, а оттам момчетата се добират до Созопол, където изкарват едно незабравимо лято. Двамата са сериозни купонджии, затова многократно правят опити да влязат в меката на забавлението през соц-а – дискотеката на Японския хотел в София, пише „Минаха години“.

„Това беше през 80-те години.

Най-голямата
гъзария

беше да се ходи там, където, естествено, не пускаха никого, особено някакви пишлемета като нас. За целта се обличахме с големи шлифери и приличахме на нощни шкафчета. Слагахме и по-различни обувки, за да ни пуснат. Имаше един или два пъти, в които успяхме да влезем в дискотеката и това си беше голям купон. Но тогава Японският си беше японски, а не като сега селски хотел“, разказва с типичното си чувство за самоирония Воденичаров.

На младежите им вървяло да се промъкват на различни събития и затова решават да се пробват да влязат и на лекцията на Франсоа Митеран в Софийския университет след прочутата голяма закуска с дисидентите на 18 януари 1989 г. Двамата успешно се престорили на студенти и се добрали до аулата. Още тогава обаче Милен Цветков показва журналистическите си способности. „Изправи се и попита нещо френския президент, от което всички замлъкнаха изплашено, а Митеран дори се прокашля – разказва Камен Воденичаров. – Не си спомням точно какво го попита, но беше нещо от сорта защо комунистите са толкова тъпи.“

Пътят на Камен Воденичаров и на Милен Цветков многократно се преплита през годините и двамата неведнъж работят заедно. В началото на телевизионната си кариера Милен е репортер на младежкото предаване „Ку-ку“, в което го вика приятелят му и съученик от 7-о училище.

„Първо снима репортаж за самия себе си, беше

пример за студент,
който се издържа сам

Но после го викнахме да работи в „Ку-ку“, спомня си Воденичаров.

Часове след трагичната смърт на популярния журналист Камен реагира емоционално: „Преди две седмици се смяхме на фотоса, който изскочи от моя архив. Обещахме си само да мине тоя ужас с вируса и ще се видим. Няма да можем. Поне не тук и не сега. Сбогом, Милене. Сбогом, Цуцко. Бате Кацко.“ Оттогава до днес Воденичаров е плътно до Боян и майка му Ивета, която въпреки раздялата си с Цветков е благодарна на съдбата, че двамата са се срещнали: „Благодаря, че бях част от живота ти, че избра точно мен и създадохме прекрасния ни син Боян, че ми показа, че въпреки трудностите, човек не бива да се отказва и трябва да продължи! Въпреки болката ще продължим и ще те пазим в спомените си дълбоко в нас!“, категорична е днес 40-годишната Ивета.