Румен Радев и правосъдният министър Найденов представиха за приоритет на правителството новия ВСС, прекъсване на олигархичните зависимости, прозрачни избори на главен прокурор и председател на ВАС, нов Наказателен кодекс и промени в Конституцията. „Смачкани“ дела, безнаказани грабежи, „Нотариуси“ и „Джуджета“ са резултатът от „уродливите политически кръвосмешения“ в името на властта, заяви Радев. Премиерът попита дали някой може да си представи по времето на Борисов и Пеевски ДАНС да влезе в имението на Размиг Чакърян-Ами, да извърши обиски и задържания. Румен Радев говори и за Хемусгейт, Барселонагейт и грабежа КТБ, с които се прочуха предишните управления.

Правителството ще предложи и връщане на правото на президента свободно да избира служебния кабинет, а инициативата „Коалиция на желаещите“ изисква огромен ресурс и остава с неясни параметри. Правителството ще предложи и връщане на правото на президента свободно да избира служебния кабинет, а България няма основание да променя позицията си към „Коалицията на желаещите“ – лидерите в Киев се броят на пръстите на двете ръце, инициативата изисква огромен ресурс, а параметрите ѝ остават неясни.

Правосъдният министър посочи, че предлаганата реформа се основава на три основни стълба – легитимност, интегритет и модернизация.

Министър-председателят Румен Радев и министърът на правосъдието Николай Найденов представят раздел „Правосъдие“ от Програмата за управление на България 2026-2030 г.

По думите на Найденов целта е да бъде прекъснато дългогодишното влияние на зависимости и олигархични кръгове върху съдебната система и да се възстанови доверието в нейната независимост.

За първи път от доста години имаме реален шанс да пресечем многогодишното овладяване и подчиняване на съдебната система от олигархични кръгове, създаването и експлоатирането на зависимости и оттам – хроничната липса на справедливост“, заяви Найденов.

Правосъдният министър призова парламентарните сили, които споделят заявените цели за промяна в съдебната система, да подкрепят предстоящите реформи. Според него обаче усилията не трябва да бъдат ограничени само до Народното събрание. Като повратна точка Найденов определи предстоящия избор на членове на Висшия съдебен съвет както от парламентарната, така и от професионалната квота. Той се обърна директно към съдиите, прокурорите и следователите с призив да направят свободен и осъзнат избор на своите представители.

„Търговците на правосъдие нямат място в храма на Темида“: Правителството представи програмата си за съдебната система
Правосъдният министър посочи, че предлаганата реформа се основава на три основни стълба – легитимност, интегритет и модернизация

Министър-председателят Румен Радев и министърът на правосъдието Николай Найденов представят раздел „Правосъдие“ от Програмата за управление на България 2026-2030 г.

По думите на Найденов целта е да бъде прекъснато дългогодишното влияние на зависимости и олигархични кръгове върху съдебната система и да се възстанови доверието в нейната независимост.

„За първи път от доста години имаме реален шанс да пресечем многогодишното овладяване и подчиняване на съдебната система от олигархични кръгове, създаването и експлоатирането на зависимости и оттам – хроничната липса на справедливост“, заяви Найденов.

Кои са ключовите акценти от програмата на правителството за сектор „Правосъдие”

Правосъдният министър призова парламентарните сили, които споделят заявените цели за промяна в съдебната система, да подкрепят предстоящите реформи. Според него обаче усилията не трябва да бъдат ограничени само до Народното събрание. Като повратна точка Найденов определи предстоящия избор на членове на Висшия съдебен съвет както от парламентарната, така и от професионалната квота. Той се обърна директно към съдиите, прокурорите и следователите с призив да направят свободен и осъзнат избор на своите представители.

„Този ВСС ще предопредели облика на съдебната система в следващите пет години. Направете избора съобразно вътрешното си убеждение, с което работите всеки ден. Направете го на базата на свободната си преценка и на вашия интегритет. Не се поддавайте на натиск и не ставайте жертви на тънки сметки“, заяви министърът.

Найденов използва и остър тон към хората, които според него се опитват да оказват нерегламентирано влияние в съдебната система. „Търговците на правосъдие нямат място в храма на Темида. Не се страхувайте от великаните в съдебната система, защото те са джуджета“, каза той.

Министърът обяви още, че чрез сайта на Министерството на правосъдието ще бъде създадена специална форма за контакт. Чрез нея всеки магистрат ще може при пълна конфиденциалност да подава сигнал за опит за оказване на влияние върху независимия му избор при гласуването за членове на ВСС.

По думите на Найденов правителството се отказва от подхода на частични и временни промени в съдебната система. Вместо това е изготвен цялостен план, който трябва да превърне отделните мерки в единна национална програма с конкретни срокове, политическа отговорност, устойчиво финансиране, публична отчетност и независим мониторинг.

Правосъдният министър посочи, че предлаганата реформа се основава на три основни стълба – легитимност, интегритет и модернизация.

До няколко седмици Министерството на правосъдието ще представи нови предложения за изменения в Закона за съдебната власт. Найденов припомни, че първите промени са били изготвени в спешен порядък, за да стане възможна смяната на настоящия състав на ВСС, който по думите му функционира „неприлично дълго време“.

Следващият етап от реформата ще предвижда по-високи критерии към магистратите, включително към кандидатите, които за първи път влизат в съдебната система. Завишени изисквания ще бъдат въведени и при кариерното израстване, заемането на ръководни длъжности и оценката на работата на административните ръководители.

Предвижда се и промяна на системата за атестиране на магистратите. Целта е оценяването да дава по-реална представа за работата на всеки съдия, прокурор и следовател чрез по-адаптивни критерии.

Сред заявените приоритети е и осигуряването на прозрачни процедури при предстоящия избор на председател на Върховния административен съд и на главен прокурор.

Правителството възнамерява също значително да ограничи продължителните командирования в съдебната система. Според Найденов този механизъм досега е използван за заобикаляне на конкурсното начало и за създаване на нерегламентирани влияния и зависимости.

Ще бъдат предложени и нови механизми за по-справедливо заплащане на магистратския труд. Найденов уточни, че това е само част от заложените мерки, като промените в различните институти на Закона за съдебната власт ще бъдат внасяни и приемани поетапно.

Министърът на правосъдието обяви, че част от проблемите в съдебната система не могат да бъдат решени единствено с промени в законодателството и затова управленската програма предвижда и конституционна реформа. По думите му предложенията ще бъдат изцяло съобразени с правомощията на обикновено Народно събрание.

Правосъдният министър заяви, че ще бъде иницииран широк професионален дебат за ключови промени в съдебната власт. Сред основните въпроси ще бъде начинът, по който се обновява съставът на Висшия съдебен съвет, така че да се гарантира приемственост и едновременно с това да се ограничи политическото влияние върху институцията.

Предвижда се и създаването на т.нар. отблокиращ механизъм, който да не допуска изтеклите мандати да определят за продължителен период облика на съдебната система.

„Ще въведем конституционни механизми за оспорване на актовете на Висшия съдебен съвет. Ще засилим възможностите за предсрочно освобождаване на членове на ВСС при тежко системно неизпълнение на техните задължения“, посочи Найденов.

Предложенията ще засегнат и ролята на следствието в рамките на съдебната система, както и тази на Инспектората към Висшия съдебен съвет.

Министърът подчерта, че конституционните промени не могат и не трябва да бъдат прокарвани единствено от управляващото мнозинство. Според него подобна реформа изисква широко политическо и професионално съгласие.

Още от акаунта на премиера Румен Радев във фейсбук:

През изминалите години правосъдната реформа се превърна от национална цел в политически лозунг. След поредица от спорни решения, законови поправки и поправки на поправките, след уродливи политически кръвосмешения в името на правосъдната реформа, а всъщност в името на властта, след последния брутален удар върху Конституцията, правосъдната реформа се превърна в символ на политическа безидейност и институционална безпомощност.

Резултатът са смачкани дела и безнаказаност за грабежа на „Булгартабак“, КТБ, „Барселонагейт,“ „Хемусгейт“, Северната тангента, на инсинератори, язовири, свлачища и десетки други смачкани дела.

Налице са криза на институционалната легитимност на съдебната система и скандални назначения по върховете. На практика това, което получихме е несменяем Висш съдебен съвет, „нотариуси“ и „джуджета“. Бавна, административно обременена и трудно достъпна съдебна система. Липса на доверие в институциите и засилващото се убеждение за липса на справедливост. А това всъщност е най-тревожното, защото една държава няма как да просперира, ако не може да даде вяра на своите граждани, че може да им осигури справедливост.

Проблемът не е в това, че нямаме добри адвокати, съдии, прокурори и следователи. Напротив, има хора от тази система, които ежедневно, почтено и компетентно изпълняват своите задължения. Проблемът е системен. Затова ние от „Прогресивна България“ предлагаме цялостен системен подход, който поставя в центъра човека и върховенството на закона. Основната цел на правосъдната реформа е преход от конюнктурна реакция и фрагментирани законови инициативи, каквито наблюдаваме до момента, към единен национален план за ясна отговорност и отчетност за възстановяване на легитимността на управляващите органи в съдебната система, за гарантиране на почтеността на кадровите решения, за намаляване на зависимостите и неформалното влияние в съдебната власт, за модернизиране на начина, по който съдебната система работи за гражданите и за бизнеса и за гарантиране на справедливост.

Затова днес заедно с министъра на правосъдието представяме една от най-важните части на управленската програма на нашето правителство, а именно разделът „Правосъдие“. Неслучайно този раздел е в челото на управленската ни програма. Правосъдието не е само тема за юристи, за съдии, прокурори и адвокати, а въпрос на ежедневие за всеки български гражданин. Когато човек чака с години решението на съдебен спор, когато жертвата на престъпление не получава навременна и адекватна защита, когато предприемач не може да разчита на предвидими правила и процес, когато няма възмездие за кражбите и корупцията, когато гражданинът има усещане, че законът важи различно за различни хора, то проблемът вече не е само юридически, проблемът е на държавата и на цялото ни общество.

Правосъдната реформа е задължително условие за функционирането ни като нормална демократична държава.

Bnews.bg