Каменните кълба се намират главно в южната област Дикис Делта, както и на остров Исла дел Каньо, на около 30 км от брега. Топки са открити и в други части на Централна Америка. Никъде обаче те не са толкова много и с такова добро качество като в Коста Рика, където са около 300 на брой. Те са съвършени като пропорции и гладкост, което прави мистерията около създаването им още по-голяма. Изследванията на учените се затрудняват и от факта, че повечето от топките са преместени от оригиналните им места в джунглата, където са открити. Затова вече е невъзможно да се установи за какъв период са били създадени. Кой е направил тези топки и каква е била целта им? И на двата въпроса учените не могат да дадат категоричен отговор. Съществуват най-различни митове. Според едни кълбата идвали от изгубения континент Атлантида, а според друг са дело на самата майка природа.
Най-интересната и, естествено, най-оспорвана теория е, че каменните сфери са били поставени на специални места от индианците в епохата много преди идването на Христофор Колумб и са служели като трафопостове на боговете! Както и на всички други древни монолити, тяхната функция била да улавят и настройват течащата световна енергия. Според тази теза каменните топки били нещо като камертони на земята, които вибрирали и предавали различните честоти, които пък след това били улавяни от извънземните.
Според много други изследователи камъните са имали астрономически функции в праисторическа Америка и това е една от най-разпространените тези. Много от тях са открити на групи до 20 броя, често разположени в геометрични фигури като триъгълници, четириъгълници или пък прави линии. В много случаи тези фигури сочели към магнитния север на Земята. Според някои те даже били навигационни маркери за кацащи космически кораби.
Друга много разпространена и все по-приемана теза е, че тези различни по големина каменни кълба са били използвани като символ за ранга на даден вожд на племе или на цяло село.
Най-интересна е версията, че древните индианци притежавали специална отвара, с помощта на която размеквали скалата и я ваели в различни форми. По тази теория работел Жозе Давидовиц от Френския институт за геополимери. Тезата обаче не е подкрепена с никакви археоложки или геоложки доказателства. Повечето топки са изработени от гранодиорит – магмена скала, близка по състав до гранита. Каменоломната за гранодиорит обаче се намира в планинската верига Таламанка, на около 80 километра от мястото, където са открити за първи път повечето топки.
Каменните сфери са открити за първи път през 30-те години на миналия век, когато фирмата United Fruit Company започва да разчиства джунглата в страната, за да сади бананови плантации. Работниците бутали сферите настрани с булдозери и тежка техника и палели сухите треви, като повредили някои от топките. С това обаче неприятностите за сферите не приключили. Златотърсачи, вярващи в истории за скрити съкровища, започнали да пробиват дупки в сферите и след това поставяли вътре пръчки с динамит, като ги разполовявали с взрив.
Няколко кълба били повредени, преди властите да се намесят. Някои от тях по-късно били съединени обратно и в момента са изложени в Националния музей на Коста Рика в столицата Сан Хосе. До момента на откриването им повечето от топките били пазени от пластове пръст или гъста растителност в джунглата. След това обаче те били изложени на резки промени в температурата, слънце и дъжд, и гладката им повърхност започнала да се наранява.
През 1940г учения Самюел Киркланд Лотроп от Харвардския университет прави едни от най-подробните и задълбочени изследвания на близо 200 каменни топки, които намира.
При разкопките Лотроп идентифицира пет големи групи от топки. Три от тях изглеждали да са на оригиналните си позиции. Във всяка от групите имало една базова линия от 3, 4 или 5 сфери. Други топки, подредени отстрани, оформяли триъгълници. Според археолога най-логичното обяснение било, че конфигурациите имали астрономически или ритуални функции.
Освен че измерил повечето топки (макар и с несъвършени уреди), Лотроп ги класифицирал в таблица и се опитал да открие възрастта им. Започнал да копае около тях и открил много глинени съдове, по които датирал топките. Смята се, че те са направени в периода от 200 г. пр.н.е. до 1500 г. сл.н.е. Най-много сфери обаче, изглежда, са били изработени в периода от 800 г. пр.н.е. до 1200 г. сл.н.е. Би могло да се твърди, макар за техния произход все още да се спори, че култът към изработването на каменните топки е доста късен и вероятно е продължил на места чак до 16. век, пише Елеонор Лотроп.
Източник: https://ndt1.eu/
Източник: https://dnesnews.bg
