Анна Кошко тръгна да брани Деян Донков след скандалната премиера на „Последното бягство на Дон Жуан“ в Пловдив, но в крайна сметка успя да насочи голяма част от общественото недоволство към самата себе си.

Поводът е безпрецедентната реакция на публиката в Античния театър. Още в първите минути на спектакъла зрители започнаха да напускат, а малко по-късно около изходите вече се образуваха опашки. Причината – лошата смесица от нецензурен език, цинизми, трудно проследима драматургия и усещане за претенциозен експеримент, който така и не успя да стигне до публиката.

В емоционален пост любимата на Донков – актрисата Анна Кошко, защити мъжа си, макар да няма участие в пиесата. Анна заяви, че не вижда нищо достойно в това хората „демонстративно“ да напускат театъра, докато пред тях стои „жив човек“, който продължава да играе.

Точно тези думи отприщиха втората вълна на скандала.

Потребители веднага й припомниха очевидното – че и в публиката стоят живи хора. Хора, които са отделили време, купили са билет и имат пълното право да решат, че не желаят още час да слушат текст и език, които ги отблъскват.

„Напускането на театъра не е престъпление срещу артиста. Напротив – това е може би най-тихият възможен начин зрителят да каже: „Това не е за мен“, коментират потребители под поста й.

Факт – театралната история познава далеч по-безмилостни присъди – освиркване, дюдюкане, тропане с крака, подвиквания и откровени хули от залата. На този фон пловдивската публика просто е станала и си е тръгнала.

Кошко, която тепърва трупа собствен опит като актриса, очевидно прие случилото се далеч по-лично от самия Донков. В желанието си да защити любимия човек тя на практика отвори още един фронт и днес в социалните мрежи се обсъждат не само „Последното бягство на Дон Жуан“ и масовото напускане, а и нейното назидателно отношение към зрителите.

А коментарите под публикацията й са почти единодушни в едно: уважението между сцена и публика е двупосочно.

Зрителят не е картонена фигура, която трябва чинно да поглъща всичко, предложено под етикета „изкуство“. Той има вкус, граници и право на реакция. И когато тази реакция е просто да стане тихо и да напусне, вероятно артистите могат да бъдат дори благодарни, че критиката е останала толкова цивилизована.