Еми Барух, „Дойче веле“. Заглавието е на редакцията на ФрогНюз.

28-те страници от справката за събраната оперативна информация от ГДБОП за групата на Нотариуса, публикувани от Антикорупционния фонд (АКФ) в началото на седмицата, са вдъхновяващо четиво, което показва недвусмисления триумф на злото над доброто.

Вероятно от АКФ са имали известни колебания дали да огласят този текст. Защото той до голяма степен изпразва от съдържание понятието “държавност”, върху което привидно се крепят институциите в България. Той съдържа малка част от мръсните тайни, които служебният министър на вътрешните работи Калин Стоянов определи като „държавна тайна“. А тази “държавна тайна” всъщност е най-позорният вход към престъпните подземия в завладяната територия. Защото всичко описано явно е било отдавна известно на някои магистрати, полицаи, адвокати и политици.

Четейки тези 28 страници, човек не може да не изпита погнуса. В тях се говори за лъжесвидетели, подставени лица, кражби на имоти, уреждане на дела, мръсни поръчки, изнудване, видеотехника за наблюдение, секс сюжети, заплахи, престъпен сговор.

Вероятно приживе Мартин Божанов с прякор Нотариуса е бил убеден, че е безсмъртен. Избрал е този начин на живот не само с пълното съзнание за това, което прави, но и с гордост от постигнатото. Може би е фантазирал, че ще сменя сезоните в своя живот, прескачайки от апартамент на апартамент (все очевидно придобити чрез измама): масивна сграда на бул. “Витоша”, апартамент на бул. “Дондуков”, апартамент на бул. “Сливница”, апартамент на кръстовището на “Алабин” и “Княз Борис I” (списъкът не свършва) – всички предимно в центъра на София, “с висока парична стойност”.

Вероятно Мартин Божанов е бил естет с вкус към лукса, вероятно апартаментите са били пълни с изискани мебели, със следи от чужди животи “предимно на възрастни хора без преки наследници“, които „да организират адекватна правна защита по отношение на имотните си права.“

Можем да предположим, че Мартин Божанов е бил убеден, че ще надживее всички останали. Нотариуса, който освен измамник с профил на социопат, явно е бил и хитрец, заплашващ зловещо онези, които не му се подчиняват (да не забравяме разказите на съдия Цариградска), е удържал топчето в игралното поле, мултиплицирал е ударите и е вярвал че ще продължи да вилнее ведро и ехидно. След публикуваната справка виждаме, че това включва и коридорите на МВР, прокуратурата, съда. Той – властелинът на определи лица, част от които с пагони, доверено лице на хора, които от алчност и безскрупулност сами са се превърнали в негови “секретни сътрудници”.

Ама го убиха. Не за да заровят заедно с трупа му собственото си безчестие. А за да преподредят подземията и да продължат лицемерното си шествие през територията, наречена България.

Оглушителното мълчание на „секретните сътрудници“

„Имената на няколко магистрати, полицаи и адвокати, свързани с дейността на застреляния през януари Мартин Божанов – Нотариуса, са били установени през 2022 година от Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ – МВР (ГДБОП) и подадени към Софийска градска прокуратура (СГП). Предоставена е детайлна справка за събраните данни в хода на проверката на дирекцията, послужили за образуване на разследване от СГП.”

Прокуратурата мълчи. Специално създадените комисии за разследване на случая мълчат. “Секретните сътрудници” на Нотариуса, сред които явно попадат и магистрати, полицаи, служители на службите, оперативни работници, адвокати, политици, също мълчат. Те сякаш се дематериализираха, превърнаха се във фантомни призраци, които не са го виждали, не са го чували, не го познават. Ако са го срещали, е било “случайно” и “за малко”. Вероятно на всички тях им липсват рецептори за моралната структура, върху която се гради човешкото общежитие.

АКФ публикува в цялост придобитата от екипа справка за събраната оперативна информация от ГДБОП за групата на Нотариуса, защото – както написа Николай Стайков – “…смятаме, че максимално възможната публичност е единственият път към граждански натиск, а той – към евентуално оздравяване на институциите предвид вплелите се в тях мрежи за влияние.”

Ако се вдъхновим от Патриша Хайсмит, бихме казали, че “справката” може да се използва и като наръчник – като пътеводител по следите на поредица от престъпления. Ако бъде четена внимателно, тя ще подскаже на умове ала “талантливия мистър Рипли” полезни измамни ходове. Тази справка впрочем е перфектният тест за политическите претенденти да управляват територията, наречена България. А след малко повече от месец ще се явим отново на избори.

Междувременно служебният министър на вътрешните работи Калин Стоянов вчера увеличи със 100 лв размера на порциона за служителите в МВР и определи нови размери на техните основни месечни заплати. Преди няколко месеца пак той смени ръководителите на областните дирекции на МВР в Габрово, Враца, Ямбол, Търговище, Благоевград, Варна, Пазарджик, Пловдив, Бургас, Добрич и Русе. И както заяви Калин Стоянов – това няма нищо общо с изборите.

Източник: https://frognews.bg/