Политическото пространство в либералния център е пред тектонично разместване. Веднага след предстоящите избори Андрей Гюров се готви да обяви свой собствен политически проект, който ще влезе в пряка конкуренция не само с Асен Василев, но и с традиционните формации „Да, България“ и ДСБ. Това ще стане, ако Гюров загуби президентските избори, както, между другото, прогнозират повечето наблюдатели и социолози. За целта бившият служебен премиер щял да използва вълната, която се надявал да вдигнат заедно с кандидата му за вицепрезидент Георги Кандев, пише „Филтър“.

Ходът на Гюров да слезе в реалната политика след вота не е изненада за запознатите с процесите в коалицията ПП-ДБ, но това поставя нови разделителни линии. Публична тайна е, че отношенията на новата звезда в политиката от Гоце Делчев с Асен Василев са, меко казано, сложни. Докато Василев залага на по-остър и често определян като лявопопулистки икономически подход, Гюров се позиционира като по-умерения, технократски и чист десен избор. Напрежението между двамата ескалира през последната година, превръщайки се от тиха непоносимост в открита битка за лидерство в либералния спектър.

Интересна е динамиката в градската политическо-икономическа общност. Очаква се „Да, България“ и ДСБ да се включат активно в бъдещата му президентска кампания. За тези партии Гюров е идеалната фигура – представителна, диалогична и лишена от крайностите, които често отблъскват периферията на техния електорат.

Връщайки се назад по политическия му път, можем да отбележим, че Андрей Гюров направи сериозна заявка за водеща роля още като председател на парламентарната група на „Продължаваме промяната“. Неговата кариера беше белязана от амбицията му да оглави БНБ – пост, който му се изплъзна след вътрешнокоалиционни интриги, но го остави в светлината на прожекторите като експерт с международно образование и опит. По-късно той влезе в централната банка като подуправител, но събитията около неговото отстраняване и последвалите съдебни саги ясно показаха, че той няма намерение да се оттегля в административен покой, а търси голямото завръщане на политическата сцена. Така се стигна до издигането му за служебен премиер от страна на Илияна Йотова, чийто основен съперник се готви да бъде на изборите през октомври.

В кулоарите на властта все по-упорито се говори, че Андрей Гюров е новият фаворит на Иво Прокопиев. Той заема мястото на Ивайло Мирчев до сърцето на мултимилионера, който бил разочарован от крайния провинциализъм на родения в Добрич съпредседател на „Да, България“. Бизнесменът, сочен за идеологически и стратегически гуру на либералната общност у нас, реално продължава да дърпа конците и да определя условията и правилата на играта. Ролята му в оформянето на така наречената градска десница е фундаментална и многопластова. През годините неговата медийна група „Икономедиа“, издател на „Капитал“ и „Дневник“, се утвърди като основна трибуна, която не просто отразява, а задава дневния ред на самоопределящата се като либерална интелигенция.

Прокопиев неведнъж е доказвал способността си да инкубира политически проекти. Конкретните му действия в помощ на общността включват на първо място медийно легитимиране. Неговите платформи бяха първите, които дадоха масивна подкрепа на Иван Костов, когато се отцепи от СДС и направи своята партия ДСБ. После олигархът по същия начин осигури медиен съпорт на „Да, България“, а впоследствие и на „Продължаваме промяната“. Именно „Капитал“ и до днес определя кои са приемливите лица за либералния избирател.

В идеологически план Прокопиев и неговите проксита налагаха безалтернативно темата за „зеления преход“, която вече е пред общоевропейски провал. От друга страна, темите за съдебната реформа и евроатлантическата интеграция трябваше да бъдат приемани като едва ли не единствените валидни приоритети за модерна България, обединявайки около тях бизнеса и неправителствения сектор. Съвсем естествено много от водещите фигури в либералните партии са кадри, преминали през структурите на разградския олигарх или през свързани с неговия бизнес кръг структури, което осигурява интелектуална и експертна приемственост. 

Изглежда, че Прокопиев е намерил в лицето на Гюров по-предвидим и диалогичен партньор в сравнение с импулсивния и често своенравен Асен Василев. Подкрепата на медийната и икономическа машина около издателя може да се окаже решаващият вятър в платната на новата партия. Предстои да видим дали новият проект на Гюров ще успее да ерозира влиянието на „Продължаваме промяната“, или ще се превърне в поредното раздробяване на либералния вот. Едно е сигурно – битката за лидерството в либералното пространство вече е влязла в своята решителна фаза. При всички положения фрагментирането на общността не е добър знак за бъдещето.

Narod.bg