Очакваното повишение на пенсиите по швейцарското правило от юли, тази година може да се окаже по-ниско от заложеното в бюджета. По план пенсиите следваше да бъдат осъвременени с 11% на базата на прогнозните данни за ръста на средния осигурителен доход и ръста на инфлацията. Националният статистически институт обаче вече разполага с точни данни за двата показателя, на базата на които по формулата увеличението ще бъде 10%. 

Това съобщи БНР, цитирайки проект на решение на надзорния съвет на НОИ, включено в дневния ред на предстоящо заседание на осигурителния институт на 14 май.

За увеличение на пенсиите по швейцарското правило тази година в бюджета бяха заложени 1,1 млрд. лв. Изчисленията за необходимите средства бяха правени  при допускане за нарастване на средния осигурителен доход за миналата година от 12,9% и средногодишен хармонизиран индекс на потребителските цени от 9,1%. Реалните данни, отчетени от НСИ сега, са съответно ръст на осигурителния доход от 11,3% и 8,6% индекс на потребителските цени. На базата на тези данни при прилагането на швейцарското правило ръстът на пенсиите следва да бъде 10% вместо очакваните 11%. Това ще освободи ресурс в бюджета на НОИ за пенсии в размер на 100 млн. лв.

Разходите за пенсии, които през 2023 година достигнаха 10,4% от БВП, няма да растат неограничено във времето и след достигане на пикова стойност в следващите две години, ще започнат да намаляват. При условията на действащата пенсионна политика пикът ще бъде достигнат през 2026 г., когато плащанията по това перо ще достигнат 11,3% от БВП. След този връх разходите за пенсии ще започнат да намаляват и ще стигнат до най-ниска стойност през 2042 г., след което отново леко ще започнат да растат.

Тази тенденция показва анализът на дългосрочните бюджетни перспективи с отчетено въздействие на застаряването на населението, включен като част от одобрената от кабинета конвергентна програма за периода 2024-2027 г. Както „Сега“ писа, тази конвергентна програма е последната, която България готви, заради предстояща реформа в рамката за икономическо управление на ЕС.

За намаляване на разходите за пенсии след 2026 г. влияние ще оказват няколко фактора, се изтъква в анализа. Броят на пенсионерите ще намалява и по демографски причини, и заради по-строгите условия за придобиване право на пенсия. Успоредно с това средният осигурителен доход ще изпреварва като ръст средната пенсия заради механизма, който се прилага за осъвременяване на пенсиите. Разходите ще намаляват и заради общото намаляване на пенсиите на лицата, които са се осигурявали и във втори стълб. Тенденцията надолу ще продължи до периода 2042-2050 г., когато плащанията по това перо ще достигнат най-ниско ниво от 9%, след което се очаква ръст до 9,6% в края на изследвания период – 2070 г.

Политиката в последните години на изпреварващо увеличаване на пенсиите са довели до по-адекватен коефициент на заместване на дохода (съотношението на средната пенсия за трудова дейност към средния осигурителен доход на осигурените лица за съответната година). От 38,8% през 2019 г. брутният коефициент достига 54,3%  през 2023 г. Очаква се в следващите няколко години той да продължи да расте до 56-57%. В дългосрочен план коефициентът на заместване на дохода отново е прогнозиран да падне на ниво от около 40% заради ефекта от намаляването на основната пенсия покрай осигуряването във втори стълб.

„Намалението в размера на пенсиите от първия стълб, отпуснати на жените, родени в началото на 1960 г., които придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2023 г., е около 10.0 на сто. Този процент ще нараства, достигайки до около 25 на сто за пенсиите, отпуснати след 2050 г., тъй като целият осигурителен стаж на лицата, които ще се пенсионират тогава, ще обхваща периоди след 2001 г. с осигуряване в универсален пенсионен фонд“, се изтъква в анализа. За намаляване на коефициента на заместване на дохода допринася и действащото правило за осъвременяването им с процент, равен на сбора от 50% от нарастването на осигурителния доход и 50% от хармонизирания индекс на потребителските цени през предходната календарна година.

ЗАСТАРЯВАНЕ

Пенсионната система ще се сблъска със сериозни проблеми заради демографските тенденции. Населението намалява и паралелно с това застарява. Очаква се това да доведе до нарастване на коефициента на възрастова зависимост. През 2023 г. на 100 лица между 15 и 64 г. са съответствали 34 лица на възраст над 65 г., очаква се през 2070 г. броят на възрастните да нарасне до 54 на 100 лица. Делът на населението в трудоспособна възраст ще намалява от около 64% до 57% в края на периода.

източник: СЕГА