Наскоро медицинските и санитарните работници от държавните болници в Румъния започнаха национална стачка във връзка със законопроект за намаляване на възнагражденията на служителите в държавния здравен сектор. В продължение на три дни те поемаха само спешни случаи в цяла Румъния в знак на протест срещу новия законопроект. След преговори с правителството здравните работници спряха с протестите, но изтъкнаха, че ако не бъде намерено решение, ще възобновят националната стачката.
„Не прекратяваме стачката, а по-скоро даваме шанс на политиците да преосмислят ситуацията и да възобновят преговорите за новия закон за заплатите“, се посочва в позицията им, публикувана на официалната страница на синдикалната федерация на здравните служители в Румъния „Санитас“ (Sanitas) в социалната мрежа Фейсбук, цитирана от БТА.
Те си поставят две нови цели: договаряне на различен закон за заплатите – по-справедлив, по-последователен и по-равнопоставен – и водене на преговори с политически орган, притежаващ законови правомощия за вземане на решения – било то с парламента или с легитимно назначено правителство.
По информация в медиите може да се добие информация за приблизителните възнаграждения в държавните лечебни заведения там. Самите системи на здравеопазване в двете съседни държави са доста сходни. И Румъния е на принципа на солидарното осигуряване, и там има една здравна каса, и там има както държавни, така и частни лечебни заведения. Там обаче частните лечебни заведения получават доплащания от пациентите, тъй като тяхната здравна каса в повечето случаи сключва договор само до определена сума за пътеките. Изключение има за определени диагнози, като онкологичните заболявания. Различна е и здравната вноска.
Докато у нас тя е 8%, то в северната ни съседка е 10%
При нас обаче служителят плаща 50% от нея, докато в Румъния той поема цялата вноска. Бюджетът на румънската здравна каса достига приблизително 15.5 млрд. евро – три пъти повече от този в България.
При формирането на заплатите на медиците в Румъния освен брутната заплата се включват също така допълнителни възнаграждения за дадени нощни смени, дежурства в рискови условия и други надбавки – именно добавките, които правителството иска да премахне.
Въпреки това възнагражденията на румънските медици са ниски, дори и сравнени с тези у нас, особено в по-големите държавни лечебни заведения.
Началник на отделение може да заработи около 3000-3500 евро месечно. У нас тези числа могат да достигнат доста повече, особено в добре работещите държавни и частни лечебни заведения. Лекар специалист в Румъния взима средно 1500-2500 евро нетно на месец.
У нас тези числа могат да достигнат доста повече, особено в добре работещите държавни и частни лечебни заведения. За това пък основната „вина“ е на управителите на тези болници и на конкурентната среда, която отсява добре работещите. При въвеждане на една ясна система за допълнително материално стимулиране, заплатите у нас могат да достигнат едно доста по-високо възнаграждение в сравнение с Румъния. Обратното също е в сила – лошото управление и на държавни, и на частни болници неминуемо води или до затъване в дългове (ако са държавни) или до логичното им затваряне или тяхна продажба (ако са частни).
Проблемите в здравния сектор там са сходни с тези у нас. И в Румъния се наблюдава неравномерно разпределение на медици и лечебни заведения, като концентрацията им логично е в регионите с по-добра икономическа среда.
В България обаче имаме много по-достъпна здравна система, която се дължи на модела и свободната конкуренция. У нас почти не се чака за преглед при специалист, докато в почти всички държави в ЕС това изисква седмици и месеци. В България също така болниците са равнопоставени, без значение от тяхната собственост, докато в Румъния пациентите имат регламентирано доплащане, ако посещават частна болница. Кризата там пък води до отлив на лекари от държавните към частните болници и към ЕС, което от своя страна увеличава доплащането за пациентите. У нас доплащането също е на високо ниво, но според данните то се дължи основно на лекарствата и консумативи и противно на общоприетото мнение, то е най-ниско именно в болниците – едва 4%.
Лекарите в Румъния са под средното за ЕС – около 3.6 на 1000 души население по данни на Евростат. Общият им брой е приблизително 78 000. У нас осигуреността с лекари е 4,5 на 1000 души, което е малко над средното за Европейския съюз.
Броят на медицинските сестри също е по-нисък от стандартното за Европа, но е по-добър от този в България. Там се падат приблизително 2,2 медсестри на един лекар, докато у нас съотношението лекар – медицинска сестра е 1 към 0.9. Заплащането им в Румъния варира в зависимост от болницата, в която работят, населеното място и различните надбавки, които получават.
От 1300 евро до 1520 евро заплата може да стигне една мед сестра в Румъния, но при брутна 1080 евро и ако е с опит. Заплащането на специализантите у нас е също по-високо от това в Румъния, където взимат 830–1150€
Така, след желанието на правителството да намали именно добавките, които формират голяма част от заплатата на медиците, напрежението в сектора в Румъния се увеличи неимоверно. Унифицираните възнаграждения, характерни за системата „Семашко“ в държавните лечебни заведения, която работеше и у нас преди време, също засилват чувството за несправедливост при формирането им, а замразяването на надбавките допълнително наля масло в огъня.
На финал можем да кажем, че у нас, въпреки непрекъснатите критики, здравеопазването е едно от най-достъпните в ЕС, а качеството на услугите е на много добро ниво, като основен двигател на това е конкуренцията между лечебните заведение, без значение от тяхната собственост. Заплатите на медиците, особено в добре работещите болници, са по-високи.
Основен проблем, с който управляващите тук би трябвало да се справят, са течовете в системата, като сравнително бързото решение за това е въвеждането на електронна здравна карта, която ще даде на пациентите пълен контрол върху услугите, от които са се възползвали. Другото е добре балансиран бюджет по пера на Националната здравноосигурителна каса и засилване на дейностите в извънболничната помощ. Застаряването на персонала или недостигът му също с течение на времето ще се превръща в сериозна пречка, особено в слабонаселените места и такива с по-ниско икономическо развитие, но това е предизвикателство, с което трябва да се справят почти всички странни в Европа.
Razkritia.com
