Салютите от погребението на Цар Самуил и истерията от посрещането на Дара след Евровизия още не са заглъхнали, а утре ни чакат нови всенародни веселия, тържества и фойерверки! Там, където великите бащи на българската литература Иван Вазов и Пенчо Славейков не успяха, е на път да успее Георги с Естествен роман и Времеубеждище, който е правоверен либерал и се гаври с връщането на костите на Цар Самуил. Ето как – това написа в деня на връщането на костите на Самуил кандидат – нобелистът:

Дори консервативната икона Тръмп, който няколко пъти се провали в опита си за Нобел, сега може да гледа завистливо към българчето, което предвидливо и благочестиво изповядва модерните либерални ценности. Може ли наш “Гошо”, както го зоват близки и далечни в социалния балон, да стане първият българин Нобелов лауреат?! А ние с гайдите изстудяваме шампанското.

Българският писател Георги Господинов е сред фаворитите за тазгодишната Нобелова награда за литература, писа германският вестник „Франкфуртер алгемайне цайтунг“.

Според изданието другите писатели с шанс да получат отличието са Джералд Мърнейн (Австралия), Габриела Адамещяну (Румъния), Ака Морчиладзе (Грузия), Мишел Уелбек (Франция), Колъм Тойбин (Ирландия) и Хода Баракат (Ливан).

Носителят на Нобеловата награда за литература ще бъде официално обявен утре в Стокхолм.

През 2025 г. тя беше спечелена от унгарския писател Ласло Краснахоркаи.

Георги Господинов е сред най-оригиналните гласове на международната литература, пише „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ при представянето на българския писател. Роденият през 1968 г. в Ямбол автор, който в момента живее в София, изпитва носталгия по Европа с поетичен размах и меланхолична ирония. Творчеството му е проницателно, експериментално и разнообразно. То обхваща както проза и лирика, също либрета за опери и сценарии. Още ранните произведения на Господинов, всички преведени на немски език от Александер Зицман, като „Физика на тъгата“ от 2014 г. или „8 минути и 19 секунди“, събират разказвателни миниатюри и скици, които пътуват през времето, но обръщат и поглед към комунистическото минало на България и разпадането на режима, а също и новото начало след 1989 г. Най-известният му роман „Времеубежище“, публикуван през 2022 г., който беше отличен също с международната награда „Букър“, зашеметява с фантазията си, отбелязва „Франкфуртер алгемайне цайтунг“. Най-скорошната му книга „Градинарят и смъртта“ задава много по-изненадващ, интимен тон. Съчетава мемоарния жанр, изповедта и моментното състояние на събитията и героите, като разказва за смъртта на бащата на писателя, за една градина и за едно маргинализирано поколение, посочва още германското издание.

Австралийският писател Джерълд Мърнейн стана известен с романа си „Равнините“ от 1982 г. В произведенията си той изследва границите на човешкото зрително поле, особеностите на възприятието за цвят и контраст, лесно нарушимото движение на спомените и феноменологията на социалното взаимодействие. Темата на Мърнан е умът, въображението, отбелязва изданието.

Румънската писателка Габриела Адамещяну също е сред фаворитите за Нобела за литература според в. „Франкфуртер алгемайне цайтунг“. През 1983 г. е излриза романът й „Изгубената сутрин“, чийто сюжет обхваща периода от началото на ХХ век до 70-те години на миналия век, разгръщайки историческа панорама, която се простира далеч отвъд ситуацията в Румъния. Адамещяну публикува през 1975 г. романа си „Все същият път, ден след ден“. Сред книгите й са „Временното“, „Фонтана ди Треви“ и др. Габриела Адамещяну вече е на 82 години, но продължава да пише и то по-често от всякога.

В творчеството на грузинския автор Ака Морчиладзе войните и конфликтите са постоянно присъствие. Авторът получава множество награди в страната си и се превръща в морален авторитет, все повече се интересува от изхода от агресията. Сред книгите му са „Яна – пътуване до Карабах“, „Санта Есперанса“.

С шанс да вземе отличието е и френският писател с пророчески романи Мишел Уелбек. Автор е на „Серотонин“, „Унищожение“, „Елементарните частици“.

Ливанската журналистка и романистка Хода Баракат, чиито произведения са за ливанската гражданска война в родината й, може да бъде отличена с Нобеловата награда за литература. Сред книгите и е „Камъкът на смеха“.

Ирландският писател, поет и литературен критик Колъм Тойбин също може да се окаже победител. В книгите си той анализира случващото се в родината му, наследството на католицизма. Сред книгите му са „Вълшебника“, „Нора Уебстър“, „Бруклин“, „Майки и синове“, „Празното семейство“, „Лонг Айлънд“.
/ТС/

Bnews.bg