Родители сигнализират за рязък скок в цените на еднодневните пътувания за ученици, липса на прозрачност и съмнения за ограничена конкуренция при организирането им. Събраните мнения обобщава Пламена Николова в публикация в социалните мрежи.

Еднодневна ученическа екскурзия до близко село край София вече може да струва 45 евро на дете, при това без включена храна. За това алармира жена в публикация в социалните мрежи, в която поставя въпроса за рязкото поскъпване на детските пътувания, липсата на прозрачност при определянето на цените и трудностите, с които се сблъскват семействата.

По думите ѝ офертите за екскурзии до места като Дрен, Железница, Чавдар, Равно поле, Лозен и Перник са поскъпнали значително през последните години, без да има видима промяна в предлаганите услуги.

Авторката на публикацията посочва, че преди около пет години подобни пътувания са стрували приблизително 45 лева, миналата година цените са достигнали около 60 лева, а през тази есен родителите вече получават оферти за 45 евро.

Според описаните оферти цената от 45 евро важи при събиране на група от поне 45 деца. Ако участниците са по-малко и се наложи използването на бус, сумата може да достигне 55 евро на дете.

В цената не е включена храна за учениците от началния курс. Програмата обикновено предвижда някакво занимание на място – рисуване на тикви, боядисване на яйца, приготвяне на зелник, тиквеник, туршия или шоколад, а понякога дори наблюдение на процеси като брането на ябълки.

Според авторката на сигнала офертите често са сходни, а организаторите за София са малко на брой. Това поражда съмнения за недостатъчна конкуренция, но към момента в публикацията не са представени доказателства за картелно споразумение или незаконни практики.

Поставя се и въпросът защо цената понякога остава сходна независимо от разстоянието, маршрута и възможностите за използване на обществен транспорт.

Друг проблем, посочен в публикацията, е начинът на разплащане. По разкази на родители парите често се събират в брой, без на семействата да се предоставя документ за извършеното плащане.

Това повдига въпроси за финансовата отчетност и за начина, по който се избират организаторите на екскурзиите. Не е изяснено дали в конкретните случаи се издават документи на училищата или детските градини и как се документират всички плащания.

Авторката критикува и кратките срокове за обявяване на пътуванията, които според нея оставят малко време на родителите да сравнят офертите и да потърсят по-достъпни алтернативи.

В опит да сравни разходите, Пламена Николова е събрала информация от родители, живеещи в различни държави. По предоставените от тях данни местните детски екскурзии в Испания могат да струват около 6 евро, а в Гърция кратки пътувания с микробус – между 4 и 7 евро.

За Германия са посочени примери за местни излети, които варират от безплатни до около 15 евро, а в Португалия някои еднодневни училищни пътувания без нощувка са безплатни. В Швейцария, според споделените сведения, определени училищни посещения и пътувания се организират без допълнително заплащане за семействата.

В Австрия автобусен превоз за екскурзия на около 40 километра може да струва между 16 и 20 евро на дете, а в Англия цените за местни еднодневни посещения варират според дестинацията и включените услуги.

Посочените стойности са събрани от лични разкази и не представляват официално статистическо сравнение. Разликите в субсидирането, данъците, транспортните разходи и организацията на училищните дейности също могат да влияят върху крайните цени.

Един от най-сериозните проблеми, поставени в публикацията, е социалният натиск върху родителите да плащат, за да не се чувства детето им изолирано от съучениците си.

Според авторката високите такси могат да се окажат особено тежки за семейства с повече от едно дете, както и за родители на деца със специални образователни потребности или увреждания. Тя твърди, че в някои случаи придружителите трябва да заплащат допълнително, а липсата на достъпна среда може да възпрепятства участието на децата.

Поставя се и въпросът какво се случва с учениците, чиито родители не могат или не желаят да платят. Според сигнала понякога не се осигурява подходяща алтернативна дейност за тях, което създава риск от неравнопоставеност.

Авторката допуска, че сложните административни процедури могат да насърчават училищата да работят с ограничен кръг организатори, вместо да търсят други възможности – например използване на обществен транспорт или самостоятелно организирани образователни посещения. Тези предположения обаче се нуждаят от проверка и не са установени факти.

Основният въпрос остава защо кратките ученически пътувания до близки населени места струват десетки евро и дали родителите получават достатъчно информация за формирането на цената.

Училищните екскурзии са част от образователния процес, а не лукс. Затова прозрачните условия, реалната конкуренция между доставчиците и равният достъп на децата до подобни дейности са въпроси, които заслужават отговор от отговорните институции.

Bairak.bg