Съдийската колегия има информация за 12 кандидати за членове на Висшия съдебен съвет от парламентарната квота, които са проверявани от прокуратурата или срещу тях има сигнали за нарушения на Етичния кодекс, съобщава Lex.bg.

Преди две седмици правната комисия в Народното събрание поиска данни за проверки, дисциплинарни и етични производства срещу кандидатите за членове на ВСС, включително и информация дали в официално събраните материали във връзка с трите големи скандала в съдебната власт – „Нотариуса“, „Осемте джуджета“ и „Красьо Черния“.

Срещу 6 действащи съдии – Милена Карагьозова (зам.-шеф на ОС – Велико Търново), Михаил Малчев (СГС), Иван Ранчев (АС – Пловдив), Калин Баталски (председател на ОС – Перник), Красимир Комсалов (шеф на ОС – Пазарджик) и Емил Дечев (СГС) – не е имало сигнали. Не е имало сигнали и срещу бившата съдийка и председател на Съюза на съдиите в България, а сега адвокат, Таня Радуловска.

Най-много сигнали е имало срещу съдията от Районен съд – Пловдив, Иван Калибацев. Първият е от 2015 г., подаден от адвокат Мария Стоянова. Вторият е от 2018 г. с подател Стефка Пашова. В периода 2021-2022 г. срещу Калибацев има общо пет сигнала и жалби от неговите колеги от РС – Пловдив Деян Вътов и Татяна Маслинкова.

Всички са били разгледани от етичната комисия към Окръжен съд – Пловдив, като решението е, че няма установени нарушения на етичния кодекс.

През 2019 г. такъв сигнал е постъпил срещу Цветко Лазаров (САС) от Пламен Соколов и Петър Гоцин и е бил във връзка с конкретно дело. Същият е бил изпратен и на главния прокурор и поради тази причина ВСС не се е занимавал с него.

Името на бившия зам.-председател на ВКС Евгений Стайков е споменато в сигнал от Маргарита Бакърджиева от 2016 г. Тя се оплаквала от процесуални действия на съдии от ВКС, включително Стайков, във връзка с регистрирането на политическа партия ДОСТ.

Сигналът е бил разгледан от КПЕ, като Бакърджиева е била уведомена, че това е извън правомощията на етичната комисия, защото се отнася до правораздавателната дейност на посочените съдии.

Един сигнал е имало и срещу Стефан Милев (СГС). Той е от 2017 г. и е подаден от Вихрен Михайлов, който е присъствал на дело по доклад на Милев като слушател, а не като страна.

В жалбата си той твърди, че съдията е проявил неуважение към личността му и си е позволил поведение, което е несъвместимо с принципите в етичния кодекс. Етичната комисия към Софийския апелативен съд е извършила проверка и не е установила нарушение на етичните правила и принципи. Становището ѝ е било прието за сведение от Съдийската колегия.

През 2013 г. е имало преписка по сигнал от Ангел Цонев, председател на „Българска революционна младежка партия“, срещу бившия съдия от Варна Светлозар Георгиев. Етичната комисия е събрала информация от ИВСС и от инспектората към ВКП, като след обобщаването ѝ е прекратила преписката, защото не са констатирани допуснати нарушения.

Председателят на Върховния касационен съд Галина Захарова на свой ред докладва какво е установила временната комисия, създадена във връзка с казуса за търговия с влияние в съдебната система от групата на Мартин Божанов – Нотариуса.

В събраните материали се споменава името на съдия Цветко Лазаров, срещу когото е имало пет прокурорски преписки и пет постановления за отказ за образуване на досъдебно производство. В случая обаче съдия Лазаров е жертва на групата на Нотариуса.

Лазаров е един от съдиите, срещу които групата на Нотариуса отправяше заплахи и се опитваше да оказва натиск по конкретни дела, включително и чрез сезиране на прокуратурата.

Самият съдия също подаде сигнал до държавното обвинение, който се превърна в проверка срещу него. Цветко Лазаров и Владислава Цариградска бяха изслушани от ВСС преди шест години именно във връзка със заплахи и натиск от Божанов и групата около него.

В материалите се споменава името на Светлозар Георгиев като съдия, срещу когото неправомерно са били прилагани специални разузнавателни средства. Преди няколко години стана ясно, че са подслушвани не само телефонът му, но и кабинетът му в Съдебната палата във Варна във връзка с дело за изнудване срещу Веселин Марешки.

Срещу съдия Красимир Комсалов също е имало две прокурорски преписки във връзка с Нотариуса, приключили с отказ за образуване на досъдебно производство.

В материалите за случая с Нотариуса се споменава и името на Евгений Стайков като член на състав, разгледал три търговски дела, които са били от интерес на търговеца на правосъдие, но това не означава, че са решени в негова полза.

Narod.bg