Проф. Николай Слатински, Fаcebook. Заглавието е на редакцията на ФрогНюз.

АЗ НЕ СЪМ ПЕСИМИСТ…

Докато моите приятели в Харкив са подложени на непрекъснат обстрел и живеят в постоянно преминаване от един кръг на Ада в друг;

докато Харкив няма средства за ПВО (а такива средства си седят потъващи в прах в западните арсенали);

докато Украйна се съпротивлява и ежедневно губи хора, инфраструктура, сили, обществено единение, доверие към лидерите си;докато всякакви форуми и форумчета преливат от пусто в празно, произвеждайки думи, само думи, едри лепкави петна, както се пееше по време на соца…

отношението на Запада към Войната търпи еволюция.

Аз бих го нарекъл де-еволюция.

Според някои проучвания, едва 7-10% от европейската общественост следи Войната внимателно, 30% практически не я забелязва, 25% се интересува от нея, но няма време и настроение да я следи, затова се информира от първите думи в телевизионните новини или от едрите заглавия на вестниците и сайтовете.

Има драстично разминаване между надигащата се буквално ежедневно опасност от европеизиране на Войната и разширяване на нейния обхват извън територията на Украйна, и усещанията, чувствата, представите и очакванията на европейската широка общественост за тази толкова реална, грозна заплаха.

Европейските общества не изпитват тревожност от ескалация на Войната в тяхна посока, гледат на Войната като на нещо там някъде далеч, по периферията на Европа, но отвъд границите, където Европа свършва.

Те нямат и най-бегла представа, че географският център на Европа се намира в Украйна.Украйна географски е в Европа, но геополитически Европа не я възприема като част от Европа.

А щом като европейските общества са толкова глухи и слепи за онова, което предстои по отношение на Войната, няма и техни послания и изисквания към политическите елити за радикално различна политика спрямо Войната.

Да, някои европейски политици и военни артикулират нарастващата опасност от въвличане на Европа във Войната, по-скоро, от прехвърляне на Войната на европейска («европейска» – според европейския средностатистически гражданин) територия, но това са панически вопли, звучащи алармистки, като едно от мненията в Европа – нали има плурализъм.

Това мнение, за жалост, си остава само едно от мненията, а не Главното Мнение!

Западът и особено Европа, доколкото в САЩ има тенденция на отделяне от Европа (разширяване на Атлантическия океан, стратегически дрейф на САЩ и Европа в различни, дори противоположни посоки), мина през различни фази, приоритети, вълни и спазми на оценки и планирания по отношение на Войната –

Русия да не спечели;

Украйна да не загуби;

Русия да не загуби;

Украйна да не спечели;

А сега се прави всичко за да се покаже неспособността на всяка от двете страни да спечели и нежеланието на всяка от двете страни да загуби, като и двете страни ще бъдат тласкани към приемане на реалността и замразяване на конфликта, с ориентация към преговори – Русия да спре Войната, Украйна да отстъпи вече превзети от Русия и масивно русифицирани и деукраинизирани територии…
Украйна е като гладиатор по времето на древния Рим.

Гладиаторите ги хранят, обличат, тренират, ухажват, за някои от тях се раждат легенди, пишат се поеми, римски матрони споделят тайно ложето с тях.А когато гладиаторът излезе да се бие долу в подножието на трибуните и срещу него има див звяр с остри зъби и железни нокти, или човекоподобно същество с мускули като канари и бедра като гибралтарските Херкулесови стълбове, публиката наблюдава битката, възторгва се от храбростта на гладиатора, дори го окуражава, даже залага на неговата победа, но когато кръвта му изтече и той остане безжизнен в омесените с човешки течности и останки стърготини, то тя, публиката си отива у дома, при своите съпруги и любовници, пие вино, каквото може да си позволи и дълго коментира как храбро се е бил този гладиатор и как в края на краищата не му е провървяло. Но нищо, долу, в подземията и помещенията има още други гладиатори, зрелището трябва да продължи.

А докато зрелището продължава, един ден се оказва, че вече Рим го няма. Варварски племена препускат из земите на славната довчера Римска империя, разоряват я и я разравят, избиват и кастрират мъжете, изнасилват и взимат в наложнички жените, превръщат децата в роби и обекти на сексуални развлечения.

И настъпват тъмните, мрачните, черните, безпросветните векове за Европа. При това пътешествениците пишат, че няма по-грозно и по-затънтено място от Европа – там хората са немити, безпросветни, покорни и спят с животните си…

Мой приятел обича да казва: Аз не съм песимист, просто се страхувам за Бъдещето…

Та и аз не съм песимист…

Но си мисля в стрес и тревога, че ако Европа (и Западът като цяло, доколкото го има и ако ще го има), не направи така, че Русия да загуби Войната, то тогава Голямата Европейска Война няма да ни се размине.

Аз си мисля това, а пък същевременно главната новина за Европа е трансферът на Мбапе. Всеки с проблемите си.И с хоризонта на стратегирането си…