Как ГEРБ (не) успя да спечели изборите

На пръв поглед Борисов и ГЕРБ ясно спечелиха изборите на 9 юни. Но те много трудно ще съставят правителство, ако въобще успеят. Защото основният сблъсък в България изобщо не е решен. Избор винаги има.

Много политолози, социолози и анализатори – в повечето случаи поддръжници на ГЕРБ – призовават опозиционните партии и най-вече ПП и ДБ към смирение и подкрепа за едно предложено от ГЕРБ правителство. Защото партията на Борисов била спечелила убедително изборите. А и защото имало едни по-други, по-всеобхватни причини, които могат да бъдат обобщени в набор от три лозунга: „В името на националните интереси“, „За благото на обществото“, „За доброто на България„.

Противоречиви призиви

Тези лозунги имат една чудна особеност: могат да бъдат употребени също и като довод да не се съставя правителство, а и по всякакъв друг повод. Въобще доводите и обясненията на повечето анализатори са дотолкова изпълнени с противоречия, че нямат особен смисъл, като изключим пропагандния.

Доскоро, например, те призоваваха (заедно с президента, „Има такъв народ“ и „Възраждане“) към разглобяване на „сглобката“, защото тя била пагубна за България и водела държавата към задънена улица. Сега пък призовават към ново сглобяване на някаква „сглобка“, защото липсата ѝ била пагубна за България и водела държавата към задънена улица.

Доскоро те призоваваха ПП и ДБ да се съобразят с обещанията, дадени на техните избиратели, и да напуснат едно управление, което ще ги затрие като коалиция и партии. Сега призовават ПП и ДБ да не се съобразят с обещанията, дадени на техните избиратели, и да подкрепят едно правителство, предложено от ГЕРБ, защото иначе ще се затрият като коалиция и като партии.

Кому беше нужно всичко това

Всички тези анализатори някак разсеяно подминават един изключително важен въпрос: „Кому бе нужно разглобяването на сглобката, щом сега отново трябва да се сглобява…?“.

Подминават го, защото верният отговор никак не би им харесал: Борисов „разглоби сглобката“, защото разбра, че след конституционните промени и предложенията за начина, по който да се избират председателите на ВСС, на службите и на регулаторите, може не само да загуби власт и влияние, но и да се превърне в прицел на желаната от повечето българи съдебна справедливост.

Защото основните противоречия в обществото ни не са между лявото и дясното, макар точно върху него да наблягат поддръжниците на ГЕРБ. Корупционният модел на управление в основата си е ляв, доколкото, също както беше при социализма, води до несправедливо разпределение на обществените средства към една управляваща прослойка, при което дясното и лявото се размиват и губят смисъл. Много по-същностен е сблъсъкът между евроатлантически и проруски обществени пристрастия, но и той не е в основата на сегашното общественото разделение.

Основният конфликт в България

Основното стълкновение на днешна България е между тази част от обществото, която отхвърля корупционния модел на управление и онези, които го поддържат и защитават – може би, заради една по-силно желана, но фиктивна стабилност.

И тук вече ясно и недвусмислено си личи, макар и да не се осъзнава изцяло, че ГЕРБ въобще не са спечелили изборите. Или са ги спечелили с много уговорки – доколкото мнозинството в парламента, което отразява преобладаващите обществени настроения (ако приемем, че на негласувалите им е все едно) е против корупционния модел. С нагласите на това мнозинство се съобразяват дори изкушените да подкрепят Борисов при съставянето на правителство – като хората на Слави Трифонов, например, които гласуваха за предложения от ГЕРБ председател на Народното събрание, та ако дойде след това мандатът и до тях, да предложат свое уж експертно правителство, което всъщност пак би било правителство на ГЕРБ, ДПС и ИТН, само че под прикритие.

Дори да сполучат в хитроватия си замисъл, обаче, основният сблъсък си остава непроменен.

И ГЕРБ много трудно пак ще съставят правителство, ако въобще успеят да го съставят. Причината за това е именно тази – българското общество като цяло е против корупционния модел на Борисов и ГЕРБ.

Последната дума е на гласуващите българи

Отделен е въпросът, че поради политическите си различия антикорупционните партии също не могат да съставят правителство. Макар това да не е съвсем невъзможно – показа го четворната коалиция. Но пък те могат да действат срещу корупцията вътре в парламента и без правителство. Между другото, това показва, че все пак конституционните промени са имали смисъл, и то не малък.

Няма никаква причина, например, мнозинството в Народното събрание да не приеме последните четири законодателни предложения на ПП и ДБ, насочени против корупцията и към усвояване на парите по Плана за възстановяване и устойчивост.

Но последната дума по основния въпрос все пак е на гласуващите българи: стабилност в нищетата, придружена от съмнителна и несигурна евроатлантическа насоченост, или окончателно отхвърляне на корупционния модел в България? Избор винаги има.

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.