ДПС отвори нова страница в българската политика – лидерът му Делян Пеевски, който държи да е председател, а не съпредседател на Движението, написа любовно писмо на почетния му председател Ахмед Доган. Синовна обич и уважение, съчетани с клетви за вярност, са смисълът на дългичкия текст. А където има любов, има и омраза – в случая с г-н Пеевски тя е насочена към „дерибеите“ в Движението, които бяха открити от него и съмишлениците му в последните дни. Един безспорен „дерибей“ бе посочен в лицето на Рамадан Аталай, макар че не стана ясно с какво той е заслужил това нелицеприятно етикетиране.

Политика на любовта и омразата

Като цяло, политиката на любовта и омразата в България може да се обобщи по следния начин:

– Ахмед Доган и Делян Пеевски се обичат, но не могат да се понасят и си говорят с публични писма и посредници;

– Бойко Борисов и Делян Пеевски не се виждат официално, но изглежда се обичат по своему, дори когато се карат;

– ГЕРБ и ПП-ДБ се мразят искрено и безрезервно, но ГЕРБ искат да управляват само заедно;

– ИТН са мразени от всички (с основание), а те мразят най-много ПП-ДБ. Но като цяло ИТН са добри в капитализиране на омразата, особено тази към ПП-ДБ;

– „Възраждане“ уж мразят ГЕРБ и ДПС, но обичат да им угаждат. Най-искрено те мразят ПП-ДБ, които им отвръщат абсолютно реципрочно. Но Костадинов въпреки това иска да управлява с ПП-ДБ в коалиция Анти-ГЕРБ/ДПС;

– БСП в момента мрази основно Калоян Методиев;

– При „Величие“ и любовта, и омразата са велики, но необясними.

И с просто око се вижда, че в ДПС има дълбоко напрежение и дори разделение между Делян Пеевски и Ахмед Доган. Единственото, което не е известно, е каква е причината за тази нелюбов. Конкретният повод, по който нещата се взривиха, беше гласуването на кабинета на ГЕРБ: Доган даде инструкции да се гласува „против“, а Делян Пеевски беше категорично „за“. По същото време течаха и неразбираеми с публични аргументи процеси на разделение във „Величие“, които оставиха съмнение, че достатъчно депутати от тази формация са били убедени по един или друг начин да подкрепят правителството на ГЕРБ. С действията си Доган всъщност предотврати този сценарий, като отцепи достатъчно депутати от ДПС да гласуват против. Така „Величие“ станаха (или по-скоро си останаха) непотребни.

Интересното в случая е, че Бойко Борисов и ГЕРБ са били просто инструменти в плана на г-н Пеевски да състави правителство на България. Именно инструменталната подчиненост на ГЕРБ всъщност е превърнала намесата на д-р Ахмед Доган в последна преграда между Пеевски и официалното управление на страната. Ако планът на Пеевски беше успял, правителството на ГЕРБ щеше да зависи както от гласовете на ДПС, така и от способностите на Пеевски да убеждава депутатите от „Величие“ и други като тях. Тоест, номинално щеше да управлява ГЕРБ, а реално конците щеше да дърпа г-н Пеевски.

Няколко хипотези

Основният въпрос е защо г-н Доган провали плана на г-н Пеевски, след като отношенията между двамата бяха определени от Хамид Хамид като „повече от между баща и син“. По този въпрос журналистите в България трябва да питат безкомпромисно замесените лица, докато не получат внятен отговор. Защото засега такъв няма. Ето няколко хипотези:

– Ахмед Доган се е уплашил от прекомерните амбиции на г-н Пеевски, които ще превърнат ДПС в нещо като основен фактор в управлението на страната. Заради репутацията на г-н Пеевски, списъка „Магнитски“ и т.н. това би било взривоопасно и би могло да докара нов период на сериозна стигматизация на Движението и изолацията му от официалната власт;

– Доган е бил вбесен от това, че Пеевски използва собствените си методи срещу него самия и неговите хора в ДПС. Медийни атаки, съчетани с действия на полиция и прокуратура, са запазената марка на г-н Пеевски. Но досега тези хватки не бяха прилагани срещу „врага с партиен билет“, особено ако той се казва Ахмед Доган. Между другото, любовното писмо на Пеевски към Доган не решава въпроса с размахването на бухалките: атаката срещу „дерибеите“ е всъщност и заплаха, че Пеевски ще продължи да използва медиите спрямо съпартийци – а оттам до задействане на прокуратурата е нищо и никакво;

– Доган е съжалил дългогодишния си приятел Борисов за това, което му се готви. Правителство на ГЕРБ, което е кукла на конци за г-н Пеевски, е обидна работа, както и да се гледа на него. А може и самият г-н Борисов да е помолил Доган да се намеси, за да се избегне този резил.

Това не са взаимноизключващи се версии – те дори се подсилват една друга. Единственото, което е ясно, е, че версията на г-н Пеевски за „дерибеите“ в ДПС, които той открил съвсем случайно след 20-30 години, е несъстоятелна и уважаваща себе си журналистика не би трябвало дори да я обсъжда сериозно.

Може ли любовното писмо да роди правителство с втория мандат?

Един от резултатите на конфронтацията дотук е, че ДПС ще предложи правителство, а няма просто да върне втория мандат. Това явно също е разделителна линия между Ахмед Доган и Делян Пеевски. Ако има помирение между двамата, то ще е при условия, поставени от Ахмед Доган – а полагането на усилия за правителство изглежда е едно от тези условия. Само че единството на групата ще бъде гарантирано единствено ако Пеевски и Доган имат съвместен контрол върху министри и политики на новото правителство.

Това е и ключът към втория мандат на ДПС. За да се реализира, той трябва да е по модела на „технократично“ правителство. Не е изключено премиерът да е от ГЕРБ и дори да е Росен Желязков, но сред министрите ще са подбрани повече експерти – вероятно от служебния кабинет, а не противоречиви фигури като Делян Добрев. ГЕРБ ще има достатъчно позиции, за да оправдае подкрепа за мандат на друга партия. Не е съвсем ясно как ще бъде осигурена подкрепа за такъв кабинет обаче, освен отново през групата на „Величие“. Но тогава г-н Пеевски вероятно отново ще държи спусъка, насочен към главата на „технократичното правителство“. Само някакви специални договорки Борисов-Доган-Пеевски биха могли да поставят другите двама от триумвирата в равностойна позиция.

Един такъв вариант, който изключва ИТН, е по-удобен за ГЕРБ и ДПС. С ИТН в сметката ще влезе и президентът Радев със свои претенции, което допълнително ще усложни уравнението и може да го направи нерешимо.

Трети мандат?

В последните дни се заговори и за създаване на технократично управление с третия мандат. Някои от заявките – като тази на „Възраждане“ за Анти-ГЕРБ/ДПС-правителство – не си струва да се обсъждат, освен като предизборна агитация.

Идеята на ИТН за експертно правителство от всички партии би могла да има смисъл, ако е във формат ГЕРБ-ДПС-ИТН. Участието на други формации ще е безпредметно, защото тези три ще имат винаги мнозинство и ще диктуват политиката на правителството. Не е ясно обаче дали ГЕРБ и ДПС ще са готови да направят достатъчно отстъпки по отношение на ИТН за реализацията на този вариант. А апетитът на ИТН явно е голям, което вероятно доведе и до пропадането на преговорите между тези формации за първия мандат.

И ДСБ, и Христо Иванов се включиха през уикенда с идеи за „технически кабинет“ с третия мандат. Този вариант би предполагал третият мандат да отиде при ПП-ДБ, което ще е трудно решение за президента Радев. По-сериозният проблем е, че дори мандатоносител да са ПП-ДБ, те ще имат много малък контрол върху едно такова правителство, което винаги ще може да разчита на мнозинства около ГЕРБ и ДПС (било с ИТН, „Величие“ или други формации). Теоретично ПП-ДБ могат да искат политическо обвързващо споразумение върху конкретни приоритети (то всъщност вече беше изработено като проект в предходния парламент). Но обвързващите споразумения не значат много в нашия политически контекст.

Поради тези сложности пак е вероятно правителство да бъде сформирано с четвъртия мандат – служебно правителство, вероятно отново с премиер Главчев. ДПС така или иначе управляват – защо им е и официално да носят отговорността за това. Малко театър на любов и омраза може и да заблуди хората, че управлението и сега не е на ГЕРБ-ДПС.

*****

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.