Кръглата маса, която събра СДС и БКП, 35 години по-късно (снимки и видео)

Що не го направихте вие – така отговаря д-р Петър Берон на всички, които критикуват постигнатите споразумения между СДС и БСП (БКП тогава) на Кръглата маса през 1990 година. По-умните комунисти отрано знаеха, че ще строим капитализма и бяха готови да го строят те. Затова и основата на повечето богати семейства днес е червена, заяви на пресконференция Берон, който е един от участниците във форума преди 35 години.

Преди тази Кръгла маса имаше и други събития – митинги, шествия и основаването на СДС, а дисидентите се оказаха толкова много, че да се чуди човек как комунистите са удържали властта толкова години, каза д-р Петър Берон, председател на комисията на Кръглата маса за деидеологизация. Правата, които днешните хора смятат за нормално да имат, бяха извоювани на Кръглата маса, тъй като дотогава цялата власт беше в ръцете на комунистите, добави той.

Александър Йорданов, бивш председател на народното събрание и на РДП подчерта най-важното, постигнато на Кръглата маса – съгласие за избори за Велико народно събрание, което да приеме новата Конституция,

Първото пленарно заседание на Кръглата маса се провежда на 22 януари 1990 г. в зала 6 на НДК. На 14 май тази година пак там ще се проведе научна конференция, която да обсъди възможностите на подобен тип форуми за преодоляване на политически кризи.

Кръглата маса беше един от символите на нежните революции в Източна Европа, но има съществена разлика с проведените в другите страни, каза Димитър Луджев. По думите му заседанията на Кръглите маси в Полша, Унгария и Чехия са решили въпроса за свободни парламентарни избори, а в България тя се е превърнала в инструмент за слагане на началото на прехода към демокрация и за смяна на политическата система. В този аспект е важно да се посочи декларацията за статута на кръглата маса и беше причината за първото прекъсване на преговорите и големи сблъсъци. В декларацията е записано, че Кръглата маса е върховна институция и решенията ѝ са задължителни за държавните институции, допълни той. По думите му Кръглата маса се е превърнала във временен парламент и неслучайно в статута ѝ се посочва, че тя трябва да решава най-важните законодателни, политически и социално-икономически въпроси на страната.

Проф. Михаил Неделчев припомни как покойната проф. Елка Константинова призоваваше за култура в политиката. Научиха се, спряха да ни говорят на другарю. Променихме езика на хората, подчерта той. При излизане от заседанията симпатизантите ни посрещаха като национални герои, спомни си още проф. Неделчев.

Кръглата маса беше политически инструмент, насочен към първите свободни избори в България за повече от 55 години, каза Стефан Стоянов, член на ръководството на Демократическата партия, който се включи чрез видеовръзка от САЩ. Всички сме имали възможност да говорим на многохилядни митинги, което в съвременни условия в България много трудно може да стане. Кръглата маса даде определена посока, която имаше основно политически смисъл, свързан с директното атакуване на властта в България. Не можеше да бъде и друго, защото бяхме коалиция, каза още той. Платформите ни бяха доста различни, но в най-общ план насоката беше една и съща.

Хората, които искаха да участват в демократичните процеси, не искаха да се записват в партии, искаха да бъдат свободни и тогава движението „Гражданска инициатива“ беше много популярно, припомни Христо Пеев, член на движението, ръководено от Любомир Собаджиев. Той припомни, че в Южния парк хората са чакали на опашки пред списъците на „Подкрепа“ и Гражданска инициатива.

По време на Кръглата маса хората за първи път гледаха словата на Желю Желев, на Петър Дертлиев, на Милан Дренчев, на Петър Берон и др., каза Георги Петров, член на Български земеделски народен съюз „Никола Петков“. По думите му за първи път от 45 г. в България е имало свободно слово по телевизията и по радиото. На тази кръгла маса се реши да се проведе Велико народно събрание, да се премахнат партийните организации по фабрики, заводи и учреждения, да се премахне жителството, да има свобода на словото и на печата, добави той. Искахме по-голяма справедливост и свобода, но за съжаление не се получи, каза Георги Петров.

Кръглата маса е едно от най-значимите събития в новата история на България, каза доц. Петко Симеонов, председател на Клуба за гласност и демокрация. Това беше форма, която утвърди демократичните сили, показа, че те съществуват и отвори пътя към развитието на страната по пътя на демокрацията. В Кръглата маса участваха безсребреници, няма нито един участник в процесите на приватизация, ние участвахме в свято дело, знаехме го, имахме съзнание за това какво правим, стараехме се и бяхме много отговорни, добави доц. Симеонов. Ние носим политическа отговорност за периода, в който сме решавали националните въпроси, а не за процесите, които се случиха след това, допълни той.

Румен Воденичаров

Кръглата маса в България не беше толкова многолюдна като тази в Полша, в която участваха около 400 души, а у нас – около 100, каза Румен Воденичаров, председател от страна на СДС на комисията на Кръглата маса по темата „Национален въпрос“. Той подчерта ролата на „Независимото дружество за правата на човека“, което не допуска ДПС и Ахмед Доган да участват като трета страна на Кръглата маса.

[embedded content]