50-годишният актьор Моню Монев, познат на зрителите от ролята му на д-р Мазов в сериала „Откраднат живот“, както и от участието му във „Всичко за сина ми“. В новия драматичен сериал героят му Филип е собственик на заведение и има доста сцени с персонажа на Димитър Рачков. В следващите редове той ще разкрие подробности за участието му в неделната суперпродукция на БНТ, за бизнеса му, за кончината на майка му, както и за стремежа му да живее пълноценно. 

– Моню, на екран сте всяка неделя с новия сериал на БНТ „Всичко за сина ми”. Как получихте ролята на Филип?
– С връзки (смее се). Поканиха ме, не се е налагало да ходя на кастинг. Екипът на „Всичко за сина ми“ е същият, с който сме работил в десет сезона на „Откраднат живот и в „Дървото на живота”. Как са се спрели на мен, за да ми предложат ролята на Филип, мога само да предполагам (смее се). Мисля, че партньорството между мен и Димитър Рачков, който е главно действащо лице в новия сериал, е осезаемо. С Митето сме работили заедно, и сме приятели в живота.

– Допада ли ви ролята на Филип? Героят ви е собственик на заведение, а и вие преди години сте имали италиански ресторант…
– Много ми допада ролята ми, а вярвам, че и за зрителите е така. За да изградя образа, тръгнах от битуващата представа за модерния предприемач, собственик на заведение. Пречупих я през моя прочит и представата ми за персонажа.

– В сериала сте отслабнали, с нова прическа и катинарче. Защо?
– Външният ми вид трябваше да е по-различен във „Всичко за сина ми“, за да се откъсна от образа на д-р Мазов от сериала „Откраднат живот”. И сега все още има хора, които ме поздравяват с „Докторе, здравей“ и това е съвсем нормално след десетте се зона, в които играех лекар.
Актьорът трябва да върви напред в кариерата си, а за целта е необходимо да къса с предишните си 0брази. „Във всичко за сина ми“ Филип е облечен с доста вталени дрехи, което създава впечатлението, че съм отслабнал. Това обаче е зрителна измама. От 3 години си поддържам теглото, с което съм си и днес. Пък и брадата и прическата на Филип леко издължават лицето ми и затова може би изглеждам по-различен на зрителите.

– Имахте ли някакви трудности по време на снимките?
– Не, беше си страшно шоу, забавление за екипа. Когато кажеха „Начало“, Митето Рачков, който е великолепен импровизатор, винаги добавяше и нещо от себе си и ни разсмиваше. И той самият е много лесен да го разсмееш – дори само с поглед се получава. Имало е моменти, в които просто съм го поглеждал, и той е прихвал. По този начин двамата провалихме доста дубли.

– Във „Всичко за сина ми” главният герой е излъгал детето си, че майка му е починала, и сам си го отглежда. Вие одобрявате ли подобни лъжи, пък макар и благородни, и как гледате на самотните бащи?
– Не съм точният човек, за да давам коментар. Нямам деца и само мога да си представям какво е да си родител. Относно лъжите, самият аз ги ненавиждам. Много трудно си позволявам да лъжа, и то само ако е крайно необходимо. Не залъгвам и себе си – вече не си казвам, че хората са добри, макар и да си изхвърлят боклука през прозореца. Не може да си стойностен човек, а да правиш бели, мислейки си, че никой няма да те види. Или си добър, или не си!

– Какви са актуалните ви актьорски ангажименти?
– Играя в 3 представления в театъра на армията. С пиесата на Георги Марков „Кафе с претенция“ обикаляме България, Европа и Америка. Участвам и в „Черна комедия“ и „В очакване на Годо“. Предстоят ми и нови професионални ангажименти и предизвикателства, но засега трябва да ги пазя в тайна. Снимам, когато има какво. Актьорската игра е моята голяма страст.

– Казвате, че актьорството е вашата страст, но се занимавахте и с бизнес.
– В бизнеса бях като един странстващ пътешественик, който, обикаляйки света, разбира, че най-хубаво си е у дома. Страшно си обичам професията Попаднах навремето при най-добрите преподаватели – проф. Азарян и Тодор Колев. В академията научих много и след а това нещата потръгнаха. Материалните блага и достъпът до нови технологии обаче изкушават. Това е и причината да започна да се занимавам с бизнес. Известно време съвместявах актьорството и бизнеса, но дойде момент, в който това вече беше невъзможно. Имах отговорност към хората, които работеха за мен и напуснах театъра. Дори и за миг обаче не съм мислел да се отказвам от любимата ми професия завинаги, просто направих малка пауза. Актьорската ми кариера се рестартира с участието ми във филма на Ники Мутафчиев „Още една мечта“. След това се явих на кастинг за „Дървото на живота“ и получих роля. По-късно се снимах и в „Откраднат живот“, а се върнах и в театъра. Отново съм там, където е мястото, на което принадлежа. Няма да скрия, че съм много доволен от този развой.

– В момента занимавате ли се с някакъв бизнес?
– В момента съм се отдал почти изцяло на театралната си кариера. 90% от времето ми е запълнено с актьорството. Е, имам и някакви бизнес проекти. Нещата с бизнеса си ги бутам лекичко и тихичко, на парче. Материалните блага са важни, но човек трябва да си задава и въпроса „Това, че тънеш в разкош, прави ли те по-щастлив? А кое е онова, което те прави?”.

– Как си почивате най пълноценно?
– Чета за технологии. Интересни са ми и научнопопулярните, и историческите филми. Освен това много обичам да ходя и да карам колело. Кача ли се на велосипеда, се чувствам като ученик в лятна ваканция. Старая се да съм във форма и да водя по-качествен живот. Хората грохват след една определена възраст заради лоши навици, а аз определено не искам с мен да става така.

– Остава ли ви време за посещения в родния ви Бургас?
– Ходя в Бургас през ваканцията. Миналото лято прекарах повече от месец там. По време на театралния сезон се случва веднъж или два пъти в годината да отскачам – когато играя представления в родния си град.

– Майка ви как е?
– За съжаление, мама почина съвсем скоро. Имах силна връзка с нея и се стараех да бъда добър син. Зиме тя живееше в София, а през лятото имаше кой да ни чака в Бургас. Татко отдавна е покойник, но и той ми липсва.

– Имате ли си домашен любимец?
– Не и в момента. Преди време имах дакел, но нямах възможност да се грижа за него. Майка ми, която живееше между София и Бургас, го гледаше. Кучето помогна на мама отчасти да преодолее шока от загубата на баща ми. Бяха неразделни с дакела. Той живя красиво 15 г. Мислехме после да си вземем друго куче, но мама вече нямаше да има възможността да го обгрижва пълноценно.

– Иска ли ви се да създадете семейство?
– О, да, много е важно да имаш човек до себе си. Имаме толкова много любов за даване и не трябва да я държим в нас. Самотата убива, голям бич е. Поглеждайки цикъла на живота, съм разсъждавал, че дори и да си родител на моите години, децата ти вече са пораснали и поемат по свой собствен път. Всеки се опитва да запълни празнотата по някакъв начин. В моя случай това става с професията.
Източник: Уикенд