Ще влезе ли България в еврозоната през 2026 г. е основният политически въпрос на 2025 година както за управляващите, така и за опозицията. Разнобоят от интерпретации за актуалното състояние на държавните финанси на България започна с размера на инфлацията, която е единият от критериите за членство в еврозоната. Първо от ГЕРБ обявиха, че тя е с 0,1 пункт над средната за еврозоната, а от ПП-ДБ контрираха, че практиката е да се извади страната с най-нисък показател от референтния списък (в случая Литва), както е станало с приемането на Хърватия, и тогава напълно покриваме критерия. За капак лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов обвини НСИ, че фалшифицира данните за инфлацията.

Изнервена припряност

После се оказа, че по-сериозният показател е другият критерий – бюджетният дефицит. Управляващите тръбяха за 18 млрд. лева дупка в бюджета, а финансовият министър Теменужка Петкова се оплете с едни 400 милиона за януари – на минус или на плюс са в бюджета. Опозицията пък настояваше, че завареният бюджет е под 3% към декември, както и в предходните години, без да уточнява кога сметките са на касова, кога на начислена основа. И повдигна въпроса дали всъщност дефицитът не е планиран, за да се посрещнат големите увеличения на заплатите, особено в МВР и службите, гласувани в закони миналата година, които обаче тепърва трябва да се поемат като бюджетни разходи. А управляващите стовариха вината за дефицита на ПП-ДБ и лично на Асен Василев, който увеличил дълга и дефицита като служебен и редовен министър на финансите.

Целият този шум няма как да не е бил забелязан от Европейската комисия и Европейската централна банка, които ще вземат решението за приемането ни в еврозоната. И при срещите си с тях министър Петкова вероятно е чула неофициално сериозните им резерви на какво можем да се надяваме, ако сега поискаме конвергентен доклад, както и дали да не го поискаме, едва след като покажем бюджет 2025 и бюджетна рамка за последващите 3 години. Накрая остана възможността докладът да се поиска през втората половина на февруари, когато бъде изготвен и бюджетът.

Дилемата на управляващите

Въпросът пред управляващите е първо дали изобщо искат бързо влизане на България в еврозоната и дали могат да го постигнат. А отговорът на въпроса е преди всичко политически. Защото, за да отговорим на изискването за до 3% дефицит, трябва да се орежат разходи и/или да се увеличават приходи (което почти сигурно означава вдигане на данъци, най-вероятно на ДДС). ГЕРБ и партньорите ѝ в коалицията няма как да се откажат от обещаните в закони драстични увеличения на доходите в МВР и спецслужбите, защото сами са гласували за тях миналата година, а и ГЕРБ имат сериозна електорална и кадрова връзка с този сектор. БСП и ИТН пък отдавна са заявили позиции за отлагане на еврозоната.

Ако обаче в края на февруари кабинетът откаже да подаде искане за конвергентен доклад, независимо с колко основателни от управленска гледна точка мотиви, или ако подаде заявка, но отговорът след няколко месеца е негативен и България пропусне 2026-а за еврочленство, ГЕРБ като лидер в управлението и евоатлантическа формация ще понесе сериозни имиджови щети. Защото най-голямата легитимация на кабинета „Желязков“, посрещнат на старта си с добър кредит на обществено доверие, ще бъде да се увенчае към средата на годината с одобрение за влизане на България в еврозоната от 1 януари 2026 година. Провал би означавал неспособност на ГЕРБ да бъде лидер в постигането на ключови общонационални цели и да поема пасивите от участието си в една разнородна и парцелирана от частни интереси коалиция.

Шансът на опозицията

Парламентарната опозиция може да тласка управляващите едновременно назад и напред към еврозоната. Антиевропейската „Възраждане“ предупреди, че ще изкара хората на улицата и че отново ще опита да внесе референдум срещу еврото. От „Продължаваме промяната“ пък преждевременно подхвърлиха възможността за вот на недоверие на кабинета, което се превърна в централна медийна тема в последните дни.

Лидерът на „Възраждане“ дори пасивно защити правителството, като си измисли конституционна забрана да се иска вот на недоверие в първите 6 месеца на кабинета. „Демократична България“ оказа конструктивен натиск със законодателни предложения за реформи в сектор сигурност и други мерки, които да ограничат публичните харчове, и с искане кабинетът да представи пътна карта към еврото.

С кого ще е ГЕРБ – с ПП-ДБ или с „Възраждане“

Ако ГЕРБ избере пътя на отлагането, може да вземе като аргумент натиска на „Възраждане“, който да радикализира страховете на хората от еврото, деклариран в социологическите проучвания – обществото още не е убедено, трябва да сме напълно готови, няма да бързаме.

Ако избере пътя на присъединяването от догодина, ГЕРБ може да се осланя на подкрепата на ПП-ДБ в противовес на коалиционните си партньори и на антиевропейските си партньори в опозиция. Разбира се, ПП-ДБ щяха да имат далеч по-сериозни лостове за влияние в полза на скорошното присъединяване към еврото, ако бяха във властта заедно с ГЕРБ – тогава дори щяха да имат крайната опция да напуснат кабинета още на старта му, ако ГЕРБ поеме назад от еврозоната. Сега ПП-ДБ дори не могат да се опитат да свалят правителството, без сами да се компрометират – не само защото ще трябва да търсят подкрепа от еврофобските формации „Възраждане“ или „Меч“, или от невъзможната за тях ДПС-Ново начало, но и защото в този парламент няма перспектива за алтернативно управленско мнозинство, което да поеме отново ускорен път напред към еврото.

Въпреки това обаче ГЕРБ няма интерес да загуби евроатлантическото си партньорството с ПП-ДБ, защото ако се провали с еврозоната, ще се окаже неистинска проевропейска формация. Това не само ще обрече партията на Бойко Борисов на все по-голяма зависимост от евроскептични формации, но и ще разшири полето на ПП-ДБ, които могат да се позиционират като единствените сигурни проевропейци.

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.