Не, обърнах се към него с „Господин Костадинов“. Телефонирах му два месеца преди местните избори.

– Ало, господин Костадинов – започнах. – Обажда се…

Той ме прекъсна.

– Зает съм. Обадете се в понеделник. Към 10 ч.

Беше петък. Изчаках до понеделник. Чудех се какво означава „към 10“. Преди или след? Звъннах в 10 без 5.

– Господин Костадинов – започнах.

Той ме сряза:

– Имате 5 минути.

Концентрирах се максимално:

– Обажда се ( казах си името ). Може би имате вече кандидат за кмет на Враца от „Възраждане“?

– Естествено – с досада отвърна той.

– Вижте, тук битката ще е неимоверно трудна. Враца е мутренски град. Герб е овладял всички позиции. Кмет вече два мандата е ( казах му името ). Надежда за промяна има само в случай, че вместо десетина кандидати, срещу сегашния кмет се изправи само един съперник. Един човек, зад когото ще застанат всички политически опоненти на Герб, ДПС и Парапетковците. Трябва да е що-годе популярна личност във Враца. Вие не разполагате с такъв. Всички от врачанската организация на „Възраждане“ са съвършено неизвестни лица.

Без малко да кажа маргинали – което е самата истина.

– Какво предлагате? – отегчено пита той.

– Предлагам този кандидат да бъде ( казвам името ). Той е уважаван в града, познат е от протестите срещу Герб, не е соросоид, няма нищо общо с ДС, притежава дребен бизнес и не се е опетнил с никакво престъпление. Възрастта му също е подходяща – 48 години.

– Познават ли го от врачанската организация на П“Възраждане“? – интересува се той.

– Разбира се. И са го канили многократно да стане неин член.

– А той какво?

– Той предпочита да не се обвързва с партия. Като безпартиен ще бъде идеалният общ кандидат.

Чувствам го как се мръщи:

– Колко популярен може да е тоя човек, щом аз не го познавам?

– Вие не живеете във Враца. Всъщност – познавате го, разбира се. Когато го видите, ще си спомните.

– Няма нужда да го виждам – заявява той. – Аз помня имена. А името на Вашия човек, не ми говори нищо.

– Г-н Костадинов – леко се нервя аз. – Човекът не е мой. Това е просто един почтен българин, който ще бъде добър администратор и няма да краде. Няма да си пълни гушата. Има активна гражданска позиция. Има идеи. Не е сив мишок. Познават го много хора в града и никой не е казал лоша дума за него. А Враца се слави като град на „музовири“ – сиреч на клюкари. Групата ви във Враца го уважава.

Усетих, че се повтарям, но нямах друг избор. Пет минути минаха.

– А Вие коя сте? – инквизиторски пита лидерът.

– Как коя? – отново си казвам името.

– Не Ви познавам.

– Как не ме познавате? Лично сте ми дали телефонния си номер. Запознахме се едикъде си при едикакви си обстоятелства. Впоследствие многократно сме разговаряли ( припомням му по какви въпроси ).

– Не сте ми позната. Нито Вашият човек ми е познат. На мен един човек ми е познат, когато съм говорил 30 пъти с него. С Вас говорили ли сме 30 пъти?

Мъча се да си спомня колко пъти сме говорили. Може и да са по-малко от 30. Махвам с ръка:

– Г-н Костадинов…

– Не сте популярни. Нито човекът Ви, нито Вие. Ако бяхте популярни… – продължава размисъла си той, без да ме чува.

– Г-н Костадинов – едва издържам аз, а и времето, което ми е отредил, отдавна е изтече. – Тук не става дума колко съм популярна аз. Оставете ме настрана. Казвам Ви името на един достоен за кмет гражданин. Добре познат на Вашите хора. Обсъдете кандидатурата му. И по възможност разговаряйте с другите партийни лидери да застанат зад тази независима кандидатура. Ако не зад тази – поне да излязат с единна кандидатура, иначе двумандатникът от Герб ще изкара още 10 мандата, а градът от 95 хиляди жители през 1989-а и 40 хиляди понастоящем, ще се стопи до 4 хиляди подир още една гербаджийска петилетка.

– Вие сте едно неизвестно лице – внезапно крясва той.

Не вярвам на ушите си. Той продължава:

– Вие само си въобразявате, че сте известна. А всъщност сте неизвестна. Можете ли да се сравнявате по известност с някой наистина известен човек?

Чувствам, че онемявам. Невъзможно ми е да отговоря.

– Къде пишете? – трескаво разпитва той.

– В сайта „Свободно слово“ – едва отлепям устни. – Четете ли го?

– Не! А трябва ли? Напълно неизвестен сайт!

Съвземам се:

– Г-н Костадинов! Имате право, аз съм неизвестен човек. Извинете, че се осмелих да Ви безпокоя. Колкото до известността на предложеното от мен лице – колко беше известен гербаджията, преди Бойко да го направи зам.министър и после кмет на Враца? Колко е известен вашият врачански депутат Ивайло Папов? Кръгла нула, никой не го знае …

– Госпожо! – дъни тъпанчетата ми той. – Вие ли ще ми говорите за известност? Знаете ли Вие какво е известност?

Косата ми настръхва.

– Г-н Костадинов, този разговор е безсмислен …

– Можете ли да твърдите … – почти крещи той. – Можете ли да ми кажете…

Тръпки ме побиват. Тук е нужен…Не знам какъв тесен специалист е нужен, но аз усещам, че трябва да се спасявам:

– Дочуване, г-н Костадинов! – викам и панически натискам червена слушалка.

С това моето участие в предизборната агитация за местна власт приключи.

Завинаги.

На изборите се явиха девет кандидати за пръв гражданин на Враца. Калин Каменов от Герб бе преизбран за кмет третомандатник още на първи тур с 68,5 процента от гласовете.

Ивайло Папов, кандидатът на „Възраждане“, с 5 процента, продължава да сънува кметския стол.

Милена Върбанова

Източник: https://svobodnoslovo.eu/

Източник: https://dnesnews.bg