– Андреа, поздравления за изложбата ви! Явно е, че отвътре ви идва да рисувате, защо сега решихте да покажете творбите си?
– Благодаря от сърце! Истината е, че рисувам от дете. Част от картините в тази изложба са създадени, когато бях едва на 15 години. Други са съвсем нови – от последните месеци. Дълго пазех тази част от себе си само за най-близките хора. Но дойде момент, в който почувствах, че изкуството не трябва да стои заключено. То трябва да диша, да вдъхновява и да докосва.
– Светските репортери завъртяха интрига, че нарочно сте я открили навръх рождения ден на Кубрат Пулев. Така ли е?
– (Усмихва се) В България винаги има място за малко интрига. Датата не беше избрана с такъв замисъл, но животът понякога прави интересни символични съвпадения. Аз вярвам, че нищо не е случайно.
– Но все пак някои видяха скрити послания?
– В България винаги обичаме да търсим скрити знаци и интриги. Истината е много по-проста и много по-човешка. Датата беше избрана от моя пиар и близък приятел Атанас Лазаров, защото още преди седмици той вече имаше закупени самолетни билети за чужбина и трябваше да съобразим цялата организация и с неговия график. Така че не, няма никакъв скрит сценарий. Напротив – искам специално да му благодаря, че е до мен в един много важен момент от живота ми. Той е човек с огромно сърце, невероятен професионалист и приятел, който вложи душа, енергия и много любов в това събитие. Понякога зад красивите моменти стоят именно такива истински хора.
– Знаем, че боксът е кървав спорт, като усилия, а онази картина на боксьор с кървавочервени ръкавици, наистина ли Кубрат е първообразът?
– Нека оставим малко мистерия. Ще кажа само, че всяка силна жена има в живота си хора, които я учат какво означават дисциплина, характер и битка. Тази картина е именно за духа на боеца.
– Има ли картина, с която е свързано някакво необичайно преживяване?
– Да… Една от картините нарисувах буквално часове преди полет, който в крайна сметка беше отменен. Тогава преминавах през много емоционален период – между гмуркания в Египет, семейни тревоги около здравето на баща ми и много житейски решения. Именно тази картина носи цялата енергия и тези емоции.
– На откриването цитирахте Карл Юнг, че когато се изгуби вдъхновението, душата гладува не за успех, а за смисъл. Как при вас дойде този повратен момент?
– В един момент разбираш, че успехът сам по себе си не храни душата. Аплодисментите свършват, прожекторите изгасват… И оставаш сам със себе си. Именно тогава започнах отново да рисувам. Това беше моят разговор със самата мен.
– Т.е. рисуването ви помага да намерите необходимия душевен баланс?
– Абсолютно. Докато рисувам, времето спира. Няма телефони, няма социални мрежи, няма очаквания. Има само цветове, тишина и истина.
– Обичате да рисувате пингвини, а те тази година нашумяха покрай постовете на американския президент, който ги прати доста на север. Какво са за вас пингвините като символ?
– Пингвините са любов, вярност и семейство. Те избират партньора си със сърцето и остават лоялни. В свят, който често е повърхностен, това е красиво напомняне.
– Наистина ли като дете сте се колебали между пеенето и рисуването?
– Да, абсолютно. Рисуването беше първата ми любов. Музиката ме намери малко по-късно… И ме отведе по света. Но явно първата любов винаги се връща.
– Знаем, че тази изложба е с благотворителна цел, какво е за вас да направите добро на непознат?
– Това е най-чистата форма на любов. Да помогнеш, без да очакваш нищо. Ако чрез моето изкуство дори едно дете се усмихне повече, значи всичко си е струвало.
– Вече 20 години сте сред най-забележимите звезди на сцената, но сякаш публиката освен талант и красота друго не вижда, при вас как е от другата страна на завесата?
– От другата страна има много самота, много дисциплина, много сълзи и много битки, които никой не вижда. Красотата е само опаковката. Истинската сила е характерът.
– Знаем, че обичате да се гмуркате в океана, какво ви дава този спорт? Имали ли сте срещи с плашещи животни?
– Гмуркането за мен е свобода. Под водата никой не те познава. Там няма его, няма статус, няма шум. Има само дъх и уважение към природата. Срещала съм акули, риби манта, огромни костенурки… И никога не съм се страхувала.
– Много се обсъждаше вашият романс с турския актьор Емре Озмен, наистина ли сте разделени и въобще как се поддържа връзка от разстояние?
– Личният живот е най-красив, когато остане личен. Ще кажа само, че когато има истински чувства, разстоянието не е проблем… Проблем са липсата на време и липсата на искреност.
– Феновете ви винаги са гладни за още и още хитове, а при вас те са свързани и с впечатляващи клипове, какво готвите за близкото бъдеще?
– Обичам да изненадвам. Феновете трябва да очакват още нова музика. Международни проекти. Много силен визуален проект и нещо, което никой не очаква от мен.
– Какво по-точно?
– Ще разберете!
– Как се определяте в живота – като песимист или оптимист?
– Аз съм реалист с огромно сърце.
– Какво бихте пожелали на читателите на „Телеграф“?
– Да не се страхуват да започнат отначало. Да обичат. Да пътуват. Да творят. И никога да не позволяват на света да им каже кои са.
