Вторият випуск на покойния Стефан Данаилов вчера събра класа му точно 30 години след завършването през 1996 година.

„Всички ние бяхме приети 1992 година, тръгнахме като „златния клас“ на Мастъра, защото се родиха много съзвездия от актьори, които буквално превзеха българската сцена и екран. И за всичко това сме благодарни на Стефан Данаилов. Всеки от нас носи него в сърцето си“, казва Асен Блатечки, част от този Втори златен випуск.

Този клас включва имената на Стефания Колева, Валери Йорданов, Ненчо Илчев, Асен Блатечки, Башар Рахал и сестра му Карла Рахал, Ваня Щерева, Иван Юруков (който по-късно се дипломира) и много други.

Именно този випуск беше инициаторът през 2016 година, когато всички се събраха за обща снимка пред Народния театър, да се снимат с живия все още голям актьор – Стефан Данаилов.

„Радваме се, че тогава той беше с нас и направихме 20 години. Спомените ни от академията са много цветни. Тогава, пред Народния театър, дойдоха и всички останали от другите випуски, за да запознаем Мастъра с децата си“, казва Ваня Щерева.

На снимката тогава се събраха и други випуски ученици на Мастъра.

Първият му собствен клас по актьорско майсторство за драматичен театър, който Стефан Данаилов взима, е през 1988 година. Това се случва, след като той става асистент на проф. Гриша Островски и впоследствие поема пълното ръководство на студентите.

В този първи негов клас влизат млади таланти, които днес са сред най-популярните и обичани български актьори: Параскева Джукелова, Силвия Лулчева, Иван Бърнев, Влади Въргала, Ангелина Славова, Ани Михайлова и много други.

Общо в кариерата си като преподавател в академията Стефан Данаилов подготвя и дипломира 8 випуска (над 250 актьори), които с обич и до днес наричат себе си „фамилия Данаилови“.

„Много са случките ни с него. Факт е, че винаги ни е помагал като на деца, плащал е квартири, намирал е дрехи, храна, какво ли не, помагал е на всеки един от нас. Аз помня един шамар, който ми заби, защото имах самочувствие на мъжкар и малко арогантно му излязох за една сцена. В един момент той се приближи и ме шляпна яко. Първо останах в шок. После той каза: „А сега излез навън, изпуши една цигара, успокой се и като се върнеш, ще работим както трябва“. Излязох, после се върнах със свален гард, извиних се и това много ме промени. Но Ламбо си остана единственият мъж, на когото позволих да ми удари шамар“, казва в спомените си Асен Блатечки.

Друг спомен разказва и Ненчо Илчев.

„Един ден щях да го убия с фокуси. Помолих Мастъра да седне на един стол, завързах го и му казах да си сложи една празна кутия на главата. Планът ми беше да „пробода“ кутията с няколко големи ками, без да го нараня. От вълнение обаче обърках последователността на трика и острието буквално му мина на милиметри от скалпа, отряза кичур коса. Ламбо скочи и вика: „Луд ли си бе, щеше да ме лежиш в затвора! Искаш да ме убиеш ли?!“. После се успокои и дори ме насърчи да правя спектакъл с фокуси във Военния театър“, смее се Ненчо на спомена за Мастъра.