Русия след Путин? Невъзможността да се предвиди нито злото, нито божественото – това е Русия. Но помислете: там не на шега твърдят, че Русия е най-великата държава изобщо и Европа трябва да клекне, за да ѝ се поклони.

Каква Русия можем да си представим след Путин? Циниците веднага ще кажат, че някой от обкръжението (бивше или настояще кагебейско) ще поеме властта. И може би ще са прави. Аз пък се чудя дали изобщо е възможно отново да има поне подобие на демократична Русия, донякъде като Елциновата, и вече ви чувам: не и не, тази държава може да функционира единствено като вертикална „властовост“. Не споря с никого, нищо от историята там не ни тика към подозрение за демократична същност; дори и по принцип съм склонен да бъда отчаян песимист. Знаем за внезапно умрелия Сталин и уж „разведряването“ при Хрушчов; знаем също, че самият Хрушчов, бесен селски игнорант, не освободи концлагерите на ГУЛАГ и се наложи Брежнев формално да ги отмени. Но сега сме в друга ситуация: реваншизмът на Путин може да доведе до нов Иван Грозни, а не до „Хрушчово“ отричане от предното и „разведряване“.

Кое е нормалното: Украйна да сведе глава или Русия да спре да ги трепе?

Путин, разбира се, смята, че е по-умен и доминантен от всички, но евентуално дипломатическо решение за агресията в Украйна може да превърне Русия в относително поносима държава. Путиновият порив тук е от сорта на „взимаме цяла Източна Украйна плюс Крим“ и превръщаме тази наша Малорусия в придатък на Русия. Междувременно трепем цивилни в украински села и градове, част от които деца. Всички нормални хора на света са възмутени – „Путин, ти убиваш дори деца!“, казват всички, но никой не прави нищо, само регистрираме един психо-изрод в Източна Европа (а не в Мали, да речем). Същият този бомбардира обикновени хора и деца, а в известен културен смисъл бомбардира и нас. Да, несравнимо е, ние сме късметлиите, но не протестираме, даже смятаме за нормално некви начело с президента да казват, че е окей Украйна да сведе глава, за да има мир.

Кое от двете: Украйна да се предаде, да се свие до западно от Днипро, за да не ѝ убиват хората и децата, или г-н изродът от Кремъл да спре да ги убива? След този кагебейски кръволок само малцина от нас разбират защо и какво става. Всички вече робуват на една и съща теза за историята на Русия, разделени на два отбора: едните викат нещо в стил „монголска орда“, а другите – „здравствуйте, православни братушки“. И двата лагера недоразбират защо се стигна до тази чудовищна и иначе немислима агресивна война срещу Украйна. Да, част от образованите си викат “ами те си смятат Украйна за тяхна, Путин си иска свойта „киевска Русь“ и прочее, но никой не гледа назад към руската история, белязана от едно-единствено нещо – невъзможност за предвиждане. Unpredictability, дет викаше  скорошният велик покойник Марио Варгас Льоса, imprevisibilidad (непредвидимост – б.ред.)

Не можеш да предвидиш нищо

Невъзможност да се предвиди нищо – нито злото, нито божественото. Това е Русия. Проблемът е, че в Русия всичко е засекретено едва ли не до 17-ти век назад, защото това е държавата, която има от какво да се срамува исторически; все пак има свидетелства за това как те винаги се мислят за най-добрата (православна) империя, а всички, начело с колективния Запад, са против тях, но (според местната вековна пропаганда) искат да ги смажат икономически, културно и всякак.

Това е страната, която при Сталин, преди, а и далеч след него харесва концепцията за „не-хора“, т.е. всеки, който е против властта, от декабристите през 19-и век през милионите утрепани вътрешно от Сталин, та до Немцов и трагичния Навални, умира като „не-човек“ и „не-руснак“, утрепан като куче, само защото е понечил да протестира срещу идеята за имперска власт. В същото време все така малките русначета учат и за Бородино, и за Великата отечествена – но за второто никой не им казва как цял половин милион без пушки са хвърлени срещу „Гитлер“, и че ако не беше логистичната помощ от Рузвелт, можеше и да няма велика победа. А Горбачов, който им даде единствения шанс за демокрация (чрез пияния Елцин по-късно), днес е заклеймен като страховит предател.

Руската версия за идентичност

Тъпото там е, че сега и Солженицин, и Ахматова, и Вирипаев също са предатели, да не говорим за убития Манделщам. Путин вече каза нещо в смисъл, че Хрушчов и той е предател, щот изтеглил ракетите от Куба; каза и какво ли не за късните соц-съветски лидери начело с Брежнев и дори Черненко, че били стари и слаби. Съответно, днешната Путинова война, чрез тамошните медии, защитава своята версия за руската история и руската идентичност. Вие даже не знаете за какво става дума – местната пропаганда не на шега твърди, че Русия е най-великата държава изобщо, и че например Европа трябва да клекне и да се поклони пред тази империя. Не се шегувам. Те действително смятат, че могат без останалия свят – и не ми се разглежда този колективен „bias“, породен и налаган от сегашната им пропаганда.

Тя се справя добре, да. Сега Тръмп ще я потърпи още, ще котка Русия, ще видим чудесни икономико-политически танци. Въпросът защо този уж велик Трети Рим трепа украински деца няма да бъде зададен. Всички ще трябва да се кланяме пред месианството на руснаците, макар това да ни разсмива, поне мен.

Но това вече не са времената на Горчаков, а времената на Путин, който копнее за старите руски завоевания, сред които сме и ние. Според Русия както Беларус и Украйна, така и почти цяла Източна Европа е тяхна. Помислете върху това.

Една смешка и един сериозен въпрос

Какво би станало с Русия след Путин ли? „Ние“ на Замятин? Слабоватият д-р Живаго? Нещо от братя Стругацки? Или пък нещо от великите фейлетони на Илф и Петров? „Възкресение“ на Толстой?

Кой знае, мога да ви разсмивам културно още дълго. Въпросът е, че има една демократична и прозападна Русия, макар и традиционно в малцинство, която вече не се съгласява с режима.

Има и добри, не всички са алкаши. Но помислете – след Путин тази държава, в очевидно надигане на авторитаризма, вероятно ще иска някой като покойния Хавел. Но не, режимът ще си стои още поне 15 години. За финал една смешка, но и сериозен въпрос (забравих от кого): коя държава постоянно иска да „освобождава“ югоизточни държави, за да стигне до Проливите? Ту-туу.

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.

Източник: https://www.dw.com/bg/

Източник: https://dnesnews.bg