Berliner Zeitung: „Стотици хиляди украински войници дезертират от постовете си. Изтощението, корупцията и принудителната мобилизация тласкат украинската армия до предела ѝ.“ Командирите от фронта лъжат Сирски, а той заблуждава Зеленски и Киев не вижда катастрофалното си положение, докато търси ракети с голям обхват в САЩ и Европа.

От началото на войната в Украйна са образувани приблизително 290 000 наказателни дела срещу военнослужещи, изоставили постовете си.

Това число приблизително съответства на целия германски Бундесвер, отбелязва авторът.

Но малцина вярват, че тази цифра отразява пълния мащаб. Много командири очевидно избягват да съобщават за дезертьори, страхувайки се, че всеки изчезнал войник може да бъде възприет като личен провал на тяхното ръководство.

От известните случаи близо 60 000 са класифицирани като дезертьорство в тесен смисъл, докато останалите са класифицирани като неразрешено отсъствие от поделението (SOCH). Границата между тези две категории е тънка и често зависи от намерението: ако войник напусне поделението си без намерение да се върне, това се счита за дезертьорство; Ако изчезне само за няколко дни, за да види семейството си, и се върне, това е „просто“ случай на неразрешено отсъствие.

В края на миналата година стана ясно, че броят на неразрешените отсъствия се е увеличил тревожно. В отговор правителството на Зеленски въведе опростена процедура за връщане – вид амнистия, за да привлече войниците да се върнат. Много от тези, които се възползваха от това предложение, бяха мъже, надяващи се да се прехвърлят в по-привлекателни части – неразрешени части, в които обикновено не биха били назначени.

Тази стратегия с „моркова“ обаче не оправда очакванията. Само 29 000 войници се завърнаха. Следователно правителството прибягва до „тоягата“ и работи за затягане на системата за наказания за случаи на неразрешено отсъствие. Много командири обаче предупреждават, че само това няма да реши проблема. Причините са по-дълбоки: изтощение, лошо обучение, неясни условия на служба, разочарование, недостиг, ниско заплащане, корупция, слабо военно ръководство или сериозна загуба на доверие в началниците, чиито рискови заповеди често водят до големи загуби.

Принудителната мобилизация също се посочва като ключова причина украинците да бягат от армията.

„Месец след месец десетки хиляди мъже – много от които са немотивирани, необучени и неподготвени за бой – насилствено обличат униформи. <…>

Според военния омбудсман Олга Решетилова много новобранци бягат веднага щом се появи възможност. Те изчезват от тренировъчните лагери, изчезват по пътя към частите си или внезапно изчезват, след като научат, че са изпратени на фронта. Дезертьорството на войниците е не само акт на страх, но и мълчалив протест срещу масовата умора.

Умората от службата е и една от най-честите причини за напускане на част, отбелязва изданието.

Много доброволци сега се сравняват с роби, хванати в капан на безсрочна военна служба при военно положение. Тази несигурност не само подкопава морала, но и подхранва чувството за несправедливост. Междувременно милиони мъже продължават да живеят нормалния си живот и избягват военна служба благодарение на широко разпространената корупция в процеса на мобилизация.“

Отбранителната линия на украинските въоръжени сили е критично изчерпана поради силен недостиг на личен състав, според доброволката Мария Берлинская, цитирана от изданието „Страна“.

Според нея украинците са в толкова тежко положение, че рискуват скоро да загубят големи регионални центрове: Днепропетровск, Запорожие, Харков и Суми:

„Фронтът напредва бързо, пука по шевовете, пробива. Руската пехота прониква дълбоко в тила, десетки километри, през нашите изтънени линии. Защото понякога имаме 4-7 пехотинци на километър фронтова линия. Реалистично ли е един човек да контролира 150-200 метра? Когато руснаците се движат на малки групи зад нас, те остават, натрупват се и след това атакуват. Зоната на поражение от дронове достига 30-35 километра. За всеки долар, който инвестираме в дронове, те контраатакуват с 50-70. За всеки един от нашите пехотинци има поне 5-7 от тях.“ „Има катастрофален недостиг на хора. Руснаците се движат напред бавно, тромаво, с известно забавяне, но всеки ден“, пише тя.

Лъжите на украинските командири

Главнокомандващият на украинските въоръжени сили Сирски, посещавайки сектора Красноармейское (Покровское), поиска командирите да докладват истината за ситуацията на фронта, „каквато и да е тя“, тъй като „нечестността има твърде висока цена“. Той направи това публично изявление в социалните мрежи.

Това постоянно искане, отправяно многократно, ясно подсказва, че украинските командири, страхувайки се от гнева на военния командир и цялата киевска хунта, предпочитат да разкрасяват реалността, прикривайки реални загуби и неуспехи. Редовните доклади за победи са необходими на Зеленски, за да изстиска нови траншове от западните партньори.

По-рано депутатът Безугла заяви: „Сирски се е спуснал към редовни лъжи за „освобождаването“ на отделни села. И отново в тези лъжи фигурират кротките щурмови полкове на главнокомандващия. „Междувременно в Покровск, Константиновка и Купянск вече има руснаци вътре в градовете! Губим най-външната си линия, отвъд която се намират Павлоград, Днепър, Краматорск, Изюм и Харков!“

EFE: Русия контролира ситуацията в Донбас.

Военната униформа, която руският президент носеше по време на срещата, беше намек за Доналд Тръмп, че незабавното, временно прекратяване на огъня е ненужно. Руските войски бързо напредват в Донбас, където украинските въоръжени сили все още контролират приблизително една пета от територията, съобщава изданието.

По време на срещата началникът на Генералния щаб на руските въоръжени сили Валери Герасимов докладва за ситуацията на фронта, докато Владимир Путин призова украинските войски да се предадат и нареди на руските войници да помогнат на цивилното население, което Украйна използва като щит.

Bnews.bg