На фона на перманентния недостиг на кадри в цели икономически сектори у нас все повече работодатели насочват погледа си към държави извън Европейския съюз като Азия, например. Наемането на работници от трети страни обаче преминава през процедура, която изисква спазване на законовите изисквания и координация между няколко държавни институции.

Какво ще стане, ако заразени режат салатите в ресторантите „Хепи“, например?

Но, както се оказа, и тук има врата в полето – възможно е азиатците да започнат работа в хипермаркети като „Билла“, ресторанти „Хепи“ и при чистача Даниел Бачорски, докато са преносители на опасни инфекции като туберкулоза, коремен тиф, хепатит и ред други, с които да влошат дори общия здравен статус в България, алармира медик.

Проблемът е повече от сериозен, защото цифрите показват, че момента в България работят близо 200 000 души от трети страни, а недостигът на работна ръка е около половин милион.

От началото на 2026-а страната е разрешила достъпа на още 28 хил. работници от трети страни, съобщи в края на май заместник-министърът на труда и социалната политика Данаил Русев.

Класацията със страните с най-голям брой граждани, получили право на работа у нас, се води от Узбекистан.

Индия заема второто място и хората са с подчертан интерес към строителния сектор.

От Киргизстан идват основно работници със сезонна заетост в туризма.

Непалци също присъстват активно на пазара ни, предимно в сектора на услугите и хотелиерството.

Привличането на работници от Азия за дългосрочна заетост в България преминава през процедура за Единно разрешение за пребиваване и работа (ЕРПР), в която участват Агенцията по заетостта и МВР.

Преди да започне процедурата, работодателят трябва да обоснове необходимостта от наемането на гражданин на трета държава. При стандартното дългосрочно наемане той трябва да покаже, че не е успял да намери подходящ български или европейски кандидат за съответната позиция.

Условията за чуждестранния работник не могат да бъдат по-неблагоприятни от тези за българските служители на същата длъжност. Работодателят трябва да уреди и въпросите с настаняването, а в трудовия договор се посочват задълженията относно квартирата, медицинското лечение, застраховките и транспорта.

Към документите се прилагат трудов договор, документи за образование, квалификация и професионален опит, както и копие от валиден паспорт. След положително становище по процедурата кандидатът трябва да получи виза тип D, след което може да влезе в България и да получи разрешението си за пребиваване и работа.

Работодателят има и задължение да уведоми Главната инспекция по труда в 7-дневен срок от реалното започване на работа на чуждестранния служител.

Важният въпрос – какъв е здравният контрол?

Тук процедурата поставя различен акцент. В изискванията за ЕРПР е предвидена медицинска застраховка в случаите, когато чужденецът не е осигурен по българското законодателство.

След пристигането си в България чужденецът трябва да се яви заедно с работодателя в дирекция „Миграция“ в срок до 14 дни, като представи необходимата медицинска застраховка.

В публикуваната от Агенцията по заетостта процедура обаче не е посочено общо изискване кандидатите за ЕРПР да бъдат изследвани за туберкулоза, хепатити, денга, коремен тиф, малария или други конкретни инфекциозни заболявания. Медицинската застраховка и медицинският инфекциозен скрининг са различни неща, вдига рамене лекарят.

Здравен контрол при масово привличане на работници от държави с различна епидемиологична картина не се прави със здравна застраховка, а с конкретни изследвания, за да са наясно властите какви болести влизат у нас и дали е редно да работят в „Билла“, „Хепи“ и при Даниел Бачорски?!

В крайна сметка излиза, че въпреки целият бюрократичен ред, през който трябва да премине един гражданин на Непал, за да започне работа в България, от медицинска гледна точка сме свидетели на огромен пробив в системата, през който у нас може да влязат опасни азиатски щамове, с които е под въпрос как ще се справим.

Именно дали чужденците да се подлагат на медицински и епидемиологични изисквания извън процедурата за ЕРПР е въпрос, който трябва да бъде изяснен от здравните власти при масовото привличане на работници от Азия, преди да е станало късно.

Очаквайте продължение.

Източник: narod.bg

Kliuki.bg