Десет дни след началото на предизборната кампания подписаните договори между политическите формации и медиите възлизат на обща стойност от 862 956 лв. (без ДДС). Това показва традиционният за Института за развитие на публичната среда (ИРПС) мониторинг на медийната реклама по време на предизборната кампания, публикуван на страницата „Отворен парламент“.

Оттам отбелязват, че разходите за медии на участниците в кампанията са съизмерими с тези от изборите през ноември 2021 г. и са едни от най-ниските от 2014 г. насам.

В мониторинга на медийната реклама са включени официалните страници на 39 национални и регионални медии – 9 телевизии, 3 радиостанции, 11 вестника и 16 информационни сайтове и агенции. Ето какво показва той:

Парите за реклама на партиите

Десет дни след началото на кампанията 5 формации и двата инициативни комитета не са обявили сключени договори с наблюдаваните от нас медии. От останалите политически субекти най-голяма сума са отделили „Възраждане“ на Костя Копейкин – 195 216 лв. Следва ги коалицията на шайката ГЕРБ-СДС със 184 809 лв. и партията на статуквото ДПС с вложени 86 680 лв.

Така трите коалиции формират около 54% от всички средства, вложени до момента за медийна реклама – общо 466 705 лв. „Левицата“ е дала за реклама 72 хил. лв., БСП за България – около 66 хил. лв., а коалицията ПП-ДБ – 34 хил. лв.

Основната част от разходите на „Възраждане“ е насочена към ТВ „Евроком“ – 85 850 лв. или 44%. При ГЕРБ-СДС наблюдаваме по-равномерно разпределение на средствата към различни медии – електронни, печатни и онлайн.

Медиите, привлекли най-голям ресурс

Почти половината от доставчиците на медийни услуги към този момент (17 от наблюдаваните медии) не са публикували данни за сключени договори. Единствено ⅞ ТВ пък е декларирала безвъзмезден договор към момента – и той отново е със свързаната с нея партия „Има такъв народ“.

И в тази кампания участниците могат да се възползват от безплатни форми на отразяване. Съгласно разпоредбите на Изборния кодекс такова ефирно време са задължени да предоставят обществените медии – БНТ и БНР. Общото времетраене на това отразяване трябва да е „не по-малко от 240 минути‟.

Участията на съответните кандидати следва да са в рамките на предварително съгласувани с медиите теми. Публикуваното споразумение на БНТ показва, че телевизията е предвидила сериозен брой форми на безплатно отразяване на кандидатите в предизборната надпревара. А ефирното време, което се вижда от споразумението, значително надхвърля разписания по закон минимум, казват от Института за развитие на публичната среда.

„Така например само в първия (от общо три) безплатен формат на „Панорама“ на 10.03.2023 г., времето отделено за кандидатите беше около 35 минути. Именно след това предаване генералният директор на БНТ Емил Кошлуков обясни, че „Предизборната кампания в медиите не бива да уврежда психичното здраве на нацията“. Затова остава неясно защо в споразумението БНТ се е съгласила да предоставя безвъзмездна трибуна в такъв мащаб на „Каквито участници ни пратят централите, такива трябва да показваме“, посочват от Института.

Оттам дават пример и за медии, които не са посочили сключени договори с формации, включени в предизборната надпревара, но явно показват политическа реклама.

Такива са например в. „Арда Нюз“, в. „Борба“ и др. Вестник „Черноморски фар“ пък е възприел интересен подход при спазването на изискванията на Изборния кодекс. Той публикува договорите си като новини, което затруднява откриването им.

Нещо повече, форматът, в който са достъпни договорите, не позволява да се разберат стойностите им. Разбира се само, че те са сключени с ГЕРБ и „Български възход“.

Следващият ни материал по темата ще представи данните от първите 20 дни на предизборната надпревара.

Източник: https://narod.bg/

Източник: https://dnesnews.bg