Литературната общност в България тъжи заради смъртта на известната писателка и издателка Божана Апостолова. В последните години тя е по-известна като майка на депутата Манол Пейков.
Божана очевидно беше болна, тъй като внезапно се оттегли от публичния живот през 2022 г., а бизнесделата й пое синът й.
Мнозина поети и писатели дължат на основателката на издателство „Жанет 45″ своята творческа кариера, както и гласът им да бъде чут и да станат популярни с книгите си. Ако не беше Божана Апостолова, вероятно десетки творци щяха сами да четат произведенията си и те никога нямаше да видят бял свят. Божана Апостолова умееше талантливо да борави със словото и да намира символи в много неща в своя житейски и творчески път.
Дори смъртта й бе белязана от символ – издателката почина тихо и кротко в дома си в ранната сутрин на 2 юни, когато България почита паметта на поета революционер Христо Ботев и на падналите за свободата на родината. Сърцето предаде Божана Апостолова по-малко от месец, след като тя отбеляза 80-ия си юбилей на 9 май. Тогава тя не вдигна шумни купони, макар че писателката е известна като човек бохем, душата на Пловдив, на литературни фестивали и сбирки и творчески компании.
„Рано тази сутрин майка ми се възнесе в царството на безсмъртните художници и писатели, които осветяваха пътя й приживе. Ще я виждам всеки ден в усмивката на дъщеря си. И в думите на поетите, които спаси от безмълвие.” С тези думи депутатът от ПП-ДБ Манол Пейков, който също като майка си се посвети на издателския бизнес чрез „Жанет 45”, съобщи тъжната вест за кончината на Божана Апостолова.
Тя направи много за българската литература и откри за читателската аудитория много автори, сред които Георги Господинов, Милен Русков и много други, продължи с просветителска упоритост да обръща погледа на българите към творчеството на големи писатели като Дора Габе, Вера Мутафчиева, Стефан Цанев, Екатерина Йосифова, Здравка Евтимова. Стотици хора на перото изразиха съболезнованията си и благодариха на Божана Апостолова за апостолската й мисия. От различни български издателства също изтъкнаха значимата роля на писателката за българската литература и книгоиздаване.
„Само белият лист, само поезията е онова, което лекува и спасява душата ми. Аз не пиша, за да кажа „Божана го може, Божана е страшно талантлива! Издавайки толкова много книги на български автори, аз много добре знам, че издателката Божана „изяжда“ поетесата Божана, защото винаги най-напред ме поглеждат като издател, като възможност за тяхната реализация. Това е заложено генетично, но то не ме прави нещастна, защото аз не пиша, за да ми се възхищават. Вярно е, че писането е взаимност, но аз го правя, за да лекувам душата си с много любов”, казваше основателката на „Жанет 45. Името и годината й на раждане са в основата на наименованието на издателството.
Божана Апостолова е родена навръх Деня на победата над нацизма – 9 май 1945 г. в пазарджишкото село Цар Асен, но от малка със семейството си живее в Пловдив. Днес 9 май се празнува и като Ден на Европа. Божана завършва българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, а като втора специалност – „История.
„Исках да бъда лекар, хирург, но нямаше кой да ме издържа – следването в медицинския е само редовно. А аз съм завършила след гимназията всичко задочно – механотехникум, химия в Димитровград и накрая българска филология с втора специалност „История“, разказваше Божана Апостолова. Тя е била директор на Дома за култура към дирекция „Местна промишленост и битови услуги“.
Два месеца преди 10 ноември 1989 г. напуска работата си и започва да се занимава с посредническа дейност, насочена към полиграфията – събира поръчки за етикети, дипляни, календари и др., които печата в държавната печатница в Пловдив. Големия си удар прави в зората на демокрацията – първа се усеща, че след като хората вече могат свободно да ходят на църква, ще имат нужда от малко православно календарче. Започва да ги издава всяка година в тираж от 2 милиона, които се изкупуват до последната бройка. За отрицателно време става милионерка.
През 1992 г. основава издателство „Жанет 45“, следва студио за предпечат, после малка печатница, която с годините се разраства в полиграфически комбинат, а през 2001 г. и книжната борса „Жанет 2001″. Собственик е на „Студио Стандарт“, както и управител на фондация „Изкуство без граница”.
Божана Апостолова е автор на 10 стихосбирки, 4 романа и 12 книги за деца. През 1994г. учредява годишната литературна награда за поезия „Иван Николов“. Носител е на националната литературна награда „Христо Г. Данов“ за изключителни постижения в областта на литературата и принос в издаването на българска художествена литература (2010) и в раздел „Издание за деца“ (2012), на Националната награда „Константин Константинов“ за принос в книгоиздаването за деца (2018). През 2020 г. получава наградата „Перото“ за цялостен принос.
„Никога не съм живяла като жена. Винаги съм живяла като една ходеща амбиция. И много исках да докажа на себе си защото, като кажеха „Коя Божана? в махалата, отвръщаха: „Е, оная, дето няма какво да яде”. Мен кръгове са ми се вили от глад“, казва тя приживе в свое интервю. „Не бива да позволяваме българите да бъдат превръщани в слуги, в роби. Тази вътрешна угнетеност ме накара да се впусна в организацията на „Пловдив чете”. В началото го правехме с колегите, но те се отказаха, защото трябва солидна финансова подкрепа. Правни са. Аз обаче съм инат. И без това от много години си давам парите, за да създам новото поколение писатели. И слава Богу, успях. Защото го правя с любов”, казваше приживе борбената пловдивчанка.
Източник: Уикенд
