С покачването на цените на горивата, а от там и на стоките, ресторантьорите отново се разжалваха, че браншът им е „на ръба“ на оцеляването. Преди дни те поискаха да се намали ДДС-то до 9%, както беше по времето на COVID пандемията, но правителството им отказа.

Според Марин Сотиров от Сдружението на заведенията в България, скъпите горива водят до по-скъпи доставки, а всичко това оказва сериозен натиск върху работата на ресторантьорите.

„Натискът е наистина сериозен и идва от няколко посоки едновременно“, отбелязва той в ефира на Радио Варна. „Ръстът в цените на основните хранителни продукти е между 10 и 25 на сто, а това няма как да не води до увеличение на разходите. Рискове от фалити винаги има. Ресторантьорският бранш е свързан с много допълнителни бизнеси и услуги. Когато навсякъде има увеличение, това влияе пряко върху бранша.“

Според него дори намалената ДДС ставка до 9% няма да помогне с решаването на проблема, като даде за пример европейски страни, в които ставката е намалена на 9 на сто, но в условия на криза пада до 5%.

„Тази диференцирана ставка за ресторантьорския сектор трябва да е една постоянна мярка“, категоричен е Сотиров. „Когато говорим за криза, ДДС се намалява допълнително.“

„Ако натоварването върху цените продължи, са възможни частични корекции на цените през лято 2026“, прогнозира той.

От друга страна обаче има и възражения, че всъщност ресторантьорския бизнес не е толкова закъсал, колкото се твърди.

„Част от ресторантьорите отново настояват за намаляване на ДДС, енергийни помощи и всякакви други държавни намеси, за да се гарантира, че шопската салата ще остане само 10-12 евро! Твърдят, че разходите им са се повишили с 30% и че „целият бранш изнемогва“. Аз тук бих добавил – въпреки пръскащите се по шевовете заведения и цени, сравними с Париж и Лондон“, пише в коментар в профила си във Facebook Борис Бонев от „Спаси София“.

Той все пак отбелязва, че е напълно възможно бизнесът да изпитва затруднения.

„И съм сигурен, че българският народ няма да има нищо против да помогне. Но за целта трябва да се възстанови доверието – онова, което беше изгубено след многобройните помощи покрай ковид, които доведоха само и единствено до безумно повишение на цените. Това, което аз искам да видя, за да възстановя своето доверие е пълна прозрачност при ценообразуването. Искам да видя разбивка за най-популярните ви ястия – колко струва да купите продуктите, разходите ви за персонал, режийните разходи и искам да признаете дали имате нормална печалба от 10% или тя е далеч по-висока. Искам и също така сами да пожелаете всички заплати към персонала ви да започнат да се плащат само по банков път“, пише Бонев и добавя:

„Направете горното и може би рязко ще се промени общественото мнение към непрекъснатите ви искания за помощи и помощи. И от вас зависи!“

Според Огнян Минчев, еталон за добре развита страна в сектора на ресторантьорството, е Чехия, като в столицата Прага има заведения за всеки – и скъпи, и евтини. Той също отбелязва, че от COVID насам цените са се вдигнали много, въпреки намаляването на ДДС-то.

Ето какво още пише Минчев:

„Според компетентни хора, заети в бранша, в София непрекъснато намалява броят на заведенията, които могат да бъдат определени като „ресторанти“. Това се измервало и по общия брой на седящите места, който също силно намалявал, особено през последните няколко години. За нас, непосветените аутсайдери в потайностите на ресторантьорския бранш и потенциални клиенти, са очевидни най-малко две неща. Първо, затвориха врати редица квартални заведения със собствена физиономия и достъпни – в миналото – цени. Второ, запазващите се ресторанти (механи, винарни, бирарии) вдигнаха цените до нива, които не са поносими не само за хората с нисък, но и за тези със среден доход. Ситуацията в Пловдив, Варна и още няколко големи града е аналогична на тази в София. Посещаването на ресторант се превръща във все по-луксозно преживяване, което все по-малко хора могат да си позволят. Ако „онзи Ричард“ продължава да се вихри по досегашния начин, на ресторант ще се ходи на кръгла годишнина от сватбата и на личен юбилей…

За мен Чехия е еталон за „нормална страна“ в нашата част на света, а Прага – любима туристическа дестинация и за Изтока, и за Запада. В центъра на Прага можеш да намериш ресторанти с немислимо висока ценова листа – главно прицелени във високия сегмент туристи. Има множество скъпи заведения – „първа скупина“ – в широкия център… Има знакови заведения – „У Флеку“, „У калиха“… Оттам нататък, навсякъде ще намерите многобройни ресторантчета – втора, трета и четвърта „скупина“, където ще си прекарате чудесно – и без изискаността на категория „лукс“. В България беше горе долу така през 90-те години и първите 10-15 години на нашия век. От „ковид“ насам ни затресе все по-арогантния произвол на колективния „онзи Ричард“. По време на пандемията кръчмите бумтяха, а училищата пустееха. В останалата част на Европа беше обратното… След това – безумна ескалация на цените в оставащите заведения (въпреки 9-те на сто ДДС) и широко разпространение на кухня, основана върху „заготовки“. Не ви ли прави впечатление колко бързо става поръчката ви – и идва за броени минути. Вместо виртуозният „шеф“ да си поиграе с вашето уникално блюдо – в микровълновата ви размразяват стандартната заготовка, сипват ви от обедната (дано не е снощната) салата, взимат ви 50-70 евро – и, лека нощ, приятни сънища!

Bairak.bg