Наскоро депутатите от новоизбрания парламент си замразиха заплатите, като по този начин си оставиха отворена вратичка за евентуалното им повишаване в първия удобен момент. Явно не намериха сили поне с малко да си намалят парите, както това направиха и с цели 40% колегите им от Унгария. Според математика проф. Михаил Константинов средната заплата на всеки български народен представител е към 10 500 евро, като немалка част от нея са така наречените „безотчетни“, които се водят като средства за подпомагане на законодателната работа на депутата и за тях не се плащат данъци и осигуровки, четем в „Галерия“.

Сумата се равнява на две трети от базовата депутатска заплата и достига до 2700 евро на месец. Тези средства се отпускат по бюджета на Народното събрание и са освободени от облагане съгласно действащите вътрешни финансови правила на институцията и се дават „на ръка“. Явно се спазва традицията от времето на социа, когато висшият ешелон на партийната и държавната власт си раздаваше по подобен начин безотчетни пари.

Минималната заплата след удръжките в момента е 474 евро, или 22 пъти по-малко отколкото астрономическата за 95% от хората в България сума на депутатските пари, а премерено в минимални пенсии получаваме 30 накуп...

Едно сравнение на база данни от НСИ и сайтовете на парламентите на други държави от ЕС дори с основните заплати на депутатите показва смущаващи за България разлики. У нас основната заплата на парламентариста е 4236 евро, което се равнява на 6,8 пъти брутната минимална заплата от по 620 евро.

В съседна Румъния основната заплата на депутата е 2200 евро или почти 2 пъти по-ниска от нашата. Минималната работна заплата в 795 евро, което е само 2,7 пъти по-малко от парите на редови народен избраник от северната ни съседка.

Гръцките депутати получават 5135 евро, което е 2,7 пъти повече от минималната работна заплата от 920 евро в южната ни съседка. Проверка на публикации в гръцки медии показва, че народните избраници там над основната си заплата получават единствено от 700 до 900 евро месечно за пътни разходи до избирателните си райони. Сумата варира в зависимост от това къде е избран депутатът – максималната е за отдалечените от столицата райони и островите.

В Германия народните избраници получават месечно 11 833 евро, което се равнява обаче на само 5 минимални работни заплати, които са 2348 евро.

В Чехия е същото съотношение от 5 пъти.

Най-близо до българското съотношение 6,6 пъти между минимална и депутатска заплата беше в Унгария. Сега обаче с обявеното от Петер Мадяр свързване с цели 40% се очаква парите на всеки депутат да съответстват на по-малък брой минимални работни заплати за страната.

Да не забравяме, че освен за трудов стаж немалка част от депутатите ползват и различни добавки. 15% се дават отгоре за членовете на различните парламентарни комисии, още толкова – за участие в 2 комисии. Зам.-председателите вземат 25% над основната заплата, а председателите – 35 на сто. Председателят на НС получава добавка от 55%, а заместниците му – по 45 на сто.

Комуникационният експерт Георги Куртев припомня, че в по-развити демокрации, например във Великобритания, депутатите често се отчитат за разходите си като народни представители. Има голяма разлика между личните им разходи и депутатските им задължения. „В историята има пример на британски депутат, принуден да напусне парламента, защото е дал касова бележка за малка сума, за среща с негов приятел, представена за свързана с дейността му“, казва той в ефира на NOVA.

По думите му истинската пречка към добруването ни не са депутатските заплати, а неефективната държавна администрация, получаваща много повече пари от бизнеса, който реално създава брутния вътрешен продукт. „Проблемът в България е, че си отглеждаме политици, а не държавници“.

За 40 дни унгарското правителство успя да направи реформи и да намали заплатите не само на депутати и министри, но успя да отпуши еврофинансирането към Унгария“, припомни той.

Мартин Димитров от „Демократична България“ каза, че е индивидуална отговорност на всеки народен представител за отчитане на „безотчетните“. „Съгласен съм, че трябва да се подобри като отчетност. До момента отчетността е в рамките на парламентарната група, но съм съгласен, че трябва да има отчетност и пред българското общество.“ Според него трябва да има прозрачност в целия обществен сектор. „Първата стъпка е никой да не може да взема по-висока заплата от премиера. Следващата стъпка е отчетност и проследимост“, смята депутатът от опозицията.

Народният представител от управляващата партия „Прогресивна България“ Стефан Белчев смята, че цитираната от проф. Михаил Константинов цифра над 10 000 евро е преувеличена. „Сумите са заложени в правилника на НС. Поехме ангажимента депутатската заплата да не расте с индексациите. Ще се стремим заплатите в обществения сектор да не са по-големи от президентската“, обеща Белчев и призна, че проблем си остава отчитането на безотчетните и по темата тепърва щяло да има дебат.

Narod.bg