Урсула фон дер Лайен получи нов мандат начело на ЕК, което означава, че ще отстоява досегашните зелени политики.

Битката на ЕС срещу климатичните промени ще продължи, но по-полека

Новият Европейският парламент вероятно ще  бъде с уклон надясно, но това едва ли ще доведе до захвърляне на хилядите страници нови климатични, енергийни и природозащитни закони, подготвени от ЕК.

След изборите, предшествани от витиевати дипломатически дискусии сред държавите от ЕС по ключови въпроси за околната среда, се засилват и слуховете за бъдещето на Зелената сделка –  амбициозната програма на Урсула Фон дер Лайен за постигане на въглеродна неутралност до 2050 г.
Политически групи, които демонстрират скептицизъм или отявлена неприязън към Зелената сделка, като консерваторите и крайно десните, изместват в много страни либералите и по-специално „зелените“. Това ново статукво вероятно

ще разгорещи дебатите за зелените политики

през следващия законодателен период.
Бърз поглед показва, че девет държави – България, Гърция, Естония, Кипър, Малта, Полша, Португалия, Словакия и Унгария, дори няма да имат член на ЕП от групата на „Зелените/Европейски свободен алианс“. Крис Рослоу, старши анализатор в мозъчния тръст „Ембър Клаймът“, смята, че загубата на 18 от 71 места на Зелените в ЕП не означава непременно „мащабно отхвърляне“ на действията в областта на климата и околната среда. Според него спадналата „зелена вълна“, основно във Франция и Германия, се дължи на „съчетание от национални фактори“, като следва да се отбележи, че в проучванията за климатичните дейности в Европа като цяло се регистрира подкрепа дори и в тези страни.
„Уверен съм, че няма да видим отмяна на Зелената сделка, особено от гледна точка на енергийния преход, който е твърдо в етапа на реализация. Ключови документи като Директивата за възобновяемата енергия вече дават значими резултати, като миналата година са

регистрирани рекордни вятърни и слънчеви мощности, 

казва Рослоу за Euronews.

Високопоставен служител на ЕС, пожелал да остане анонимен, отбелязва, че политическите сили, осигурили мнозинството за приемане на Европейската зелена сделка, все още като цяло са в същото положение както в предишния парламент. „Тези партии не поставят под въпрос Парижкото споразумение или климатичните закони на ЕС, от които произтичат нашите политики,“ изтъква той.
На първото си заседание след изборите, проведено на 12 юни, водещи „зелени“ изразиха желание да се присъединят към широка коалиция от центристки политически партии в замяна на подкрепа за кандидатурата на Урсула фон дер Лайен за втори мандат начело на ЕК – дори това да означава компромис по отношение на някои от най-твърдите им позиции.
Андреас Раше, преподавател в Университета по бизнес в Копенхаген, също не смята, че ЕС се готви за пълен обратен завой в политиките за околната среда. „Вероятно

ще станем свидетели на забавяне

в зелените политики и на недотам амбициозни законодателни актове,“ казва Раше, посочвайки вече направени отстъпления за корпоративната устойчивост, опаковките и отпадъците от опаковки.
Въпреки очевидно спадналия хъс за действия по Зелената сделка, според Раше е малко вероятно да се стигне до мащабен отказ от поредица законодателни актове в областта на климата, енергията и природната среда, приети през последните
пет години и очакващи прилагане. Но  експертът допуска и изключения, които могат да бъдат направени заради възможен „значителен натиск“ – като забраната за продажба на нови бензинови и дизелови автомобили след 2035 г.

Климатичният закон изисква приемането на

междинна цел по пътя към нулеви нетни емисии

до 2050 г., но тепърва предстои да се установи дали ще има политическа подкрепа за намаляване от поне 90% спрямо нивата от 1990 г., както препоръчват учените в ЕС и ЕК.
В разговор с журналисти нидерландският член на ЕП от Зелените Бас Айкхоут подчертава симбиозата между енергийния преход и бъдещето на европейската промишленост: „Представихме визията си за Европейска зелена промишлена стратегия, като това е акцент, по който също искаме да се работи.“
Той изтъква и „тайно оръжие“, с което Зелените са се сдобили в европарламента – досегашния еврокомисар по околната среда Виргиниус Синкевичюс, който разпалено защитаваше предложенията за Зелената сделка в ЕП и Съвета. Литовецът Синкевичюс вече е евродепутат.

Източник: https://www.segabg.com/

Източник: https://dnesnews.bg