В деня на изборите хиляди българи зад граница застанаха пред урните – не просто като избиратели, а като хора, които носят в себе си две реалности. Едната – животът, който са изградили извън страната, а другата – България, която никога не са напускали истински.
Сред тях е и победителят в белгийския „Traitors: Игра на предатели“ Тома Никифоров. Въпреки че живее в Белгия, той не пропуска да упражни правото си на глас на парламентарните избори вчера.
„Гласувахме със съпругата ми в Брюксел – за нас това е въпрос на отговорност“, заяви той пред „България Днес“. За Никифоров това не е формалност, а осъзнат избор.
„Опитваме се да не пропускаме избори, защото вярваме, че дори малките действия имат значение“, допълни бившият състезател по джудо и подчерта: „Гласуването е начинът да покажем, че ни пука и че искаме промяна, а не просто да я чакаме“.
Зад тези думи стои една много по-лична история – тази за почти взетото решение да се върне в България. Заедно със съпругата си Кармен Тома е бил на крачка от това да напусне Белгия и да започне нов живот в родината. Решение, което не идва импулсивно, а след дълго обмисляне и силно желание.
„Вярвам, че България може да тръгне в по-добра посока. Искрено ми се иска да видим такава промяна след изборите, защото бихме се върнали със семейството ми“, каза Никифоров в изборния ден. Въпреки надеждата, реалността го спира, защото несигурността се оказва по-силна от желанието.
„Бяхме почти готови да се преместим в България, но несигурността около еврото и системата ме притесни. В Белгия училищата и здравеопазването са по-добри, но по улиците не е толкова сигурно. В България безопасността е по-голяма, а освен това ми липсват свободата, приятелите и семейството. В чужбина всичко е монотонно – хората мислят само за кариера“, разказа той откровено за вестника през октомври миналата година.
Точно тази дилема държи решението му на пауза – между подредения живот в Белгия и силната емоционална връзка с България. Роден е в Брюксел, след като родителите му емигрират там, но никога не губи усещането откъде идва. По време на състезания по джудо, когато е завоювал медали под белгийския флаг, Тома винаги е мислел за родината.
„Когато звучи белгийският химн, аз наум пея нашия“.
Най-важна роля в избора къде ще продължи живота си играе семейството му. Заедно с Кармен отглеждат двете си дъщери – Азалия и Идея, а тяхното бъдеще е в центъра на всяко решение. Мечтата на отдадения баща е да осигури на рожбите си сигурност, образование и спокойствие, без да губят връзката си с българските си корени.
Днес, макар и далеч от България, Никифоров остава тясно свързан с нея – чрез мислите си, чрез възпитанието на децата и чрез действията си. За него гласуването е не просто право, а начин да бъде част от страната, която продължава да нарича свой дом. Решението за завръщане остава отворено – зависещо от това дали България ще тръгне по пътя, в който той и много други българи зад граница вярват.
