България е на дъното по редица показатели на ключово изследване на Организацията за икономическо развитие и сътрудничество в областта на образованието – годишният доклад “Education at a glance”. Това е вторият годишен доклад, в който България е включена като страна-кандидат за членство в ОИСР. По някои показатели България се подобрява, но бавно и далеч от средните нива, отчитани за включените в изследването държави.

България успява да увеличава разходите за образование въпреки спада в реалния брой ученици и студенти. Стартовото ниво, от което го прави обаче, е ниско и по линия на разходите на един ученик, както и по дял от БВП, инвестиран в образование. За целите на сравнението стандартите са конвертирани в долари с отчитане на покупателната способност.

При тази финансова рамка страната ни успява да поддържа относително добър обхват в предучилищното образование, но има голям дял на необхванати в гимназиалната степен. Делът на младите хора на възраст 25-34 години без завършено средно образование намалява спрямо 2016 г., но остава висок в сравнение с нивото в други държави. Образователната система на България не е достатъчно гъвкава и не усвяпа да включи в средно образование вече завършили тази възраст хора, които искат да довършат обучението си.

България успява да навакса част от изоставането в заплащането на учителите и да подобри възрастовия баланс, привличайки повече млади хора към професията, въпреки че заплатите като цяло не са на високи нива спрямо други държави, показва още изследването. Оказва се обаче, че българските учители са с най-ниските задължителни норми за преподаване. При изчисляването на този показател има много особености, но така или иначе задължителната учебна натовареност за българските учители е най-ниската. Това не е цялото работно време, което те прекарват в училище – то е значително по-голямо от нормативно определеното като задължително, но така или иначе страната ни по този показател изпъква. При началните учители средната норма е 414 часа при средно 773 за ОИСР, в прогимназиите – 444 срещу 706 и 490 часа в гимназиите срещу 679 в ОИСР. На този фон дори лидерът на СБУ Янка Такева коментира, че е време българският учител да прекарва повече време в училище. По-малкото часове преподавателска норма имат и обективно обяснение – по-късата учебна година у нас.

Среден брой часове на преподаване, общ брой работни часове и процент от тях, отделен за преподаване, гимназиален етап

България е сред страните с нисък дял на възрастните, участващи в обучение – около 20%, като той дори пада с годините, вместо да расте. 90% от неучастващите посочват, че не виждат причина да продължават да се обучават – най-високият процент сред включените в изследването страни.

Източник: https://dnesnews.bg