Асоциацията на работодателите в театралната област написа официално писмо до премиера Росен Желязков, министъра на културата Мариан Бачев, председателя на НС Наталия Киселова, председателя на Комисията за култура и медии и председателя на Съюза на артистите Христо Мутафчиев с призив да се предприемат спешни мерки за запазване на сектора сценични изкуства и провеждане на устойчива и структурирана културна политика.
„Нашата основна мисия е да защитаваме интересите на институциите, които ежедневно създават културно съдържание за българските граждани във всички региони на страната. През последните години наблюдаваме прогресивна ерозия на културната политика и системен дефицит на внимание към сценичните изкуства – както на ниво стратегия, така и на ниво оперативно управление. Това води до нарастващи трудности за театрите: недостиг на средства, липса на устойчиви механизми за подкрепа, обезкуражаване на творци и администратори“, подчертават от АРТО.
В официалното писмо те припомнят, че бюджетите на театрите, оперите и филхармониите са занижени с над 29% в частта полагаема субсидия и с допълнителни 5% в приходната част. Това е тежък удар върху държавните културни институти – още повече при положение, че редуцираните бюджети са получени в средата на годината, когато голяма част от разходите вече са извършени, а ангажиментите до края ѝ – поети.
„Обръщаме се към Вас, защото именно Вие следва да разпознаете значимостта на културната политика като основен стълб в дългосрочното развитие държавата и да спомогнете за нейното устойчиво провеждане и обезпечаване. За да се компенсира това драстично намаляване на бюджетите на културните институти, са необходими спешни финансови средства. Бяхме уверéни, че администрацията на Министерство на културата работи по предложение за Постановление на Министерски съвет, с което да бъде компенсиран дефицитът. Заставаме до Министерството на културата в искането тези средства да бъдат осигурени“, пишат още от работодателската организация.
Те са категорични, че това не са допълнителни средства, а приходи, които институтите са планирали да изработят (като голяма част са вече реализирани) и субсидията им се полага по закон. От организацията настояват да се спази формулата на финансиране „приход + субсидия = право на разход“, като полагаемата планова субсидия се смята на база на реалния коефициент на единен разходен стандарт, вписан и в месечните преизчисления на държавните културни институти.
За драматични театри те са 4.3, куклени театри – 5.2; за драматично-куклени театри за приходи от драматичен продукт – 4.3, а за приходи от куклен продукт – 5.2; за симфониети и филхармонии – 10.45; за опери и музикално-балетни центрове – 9.5; театрално-музикални центрове, фолклорни ансамбли и театрална работилница – 6.65; за музикално-драматични театри и театрално-музикални продуцентски центрове – за приходи от драматичен продукт – 4.3, за приходи от музикален продукт – 9.5; за театрално-музикални и филхармонични центрове – за приходи от драматичен продукт – 5.2, а за приходи от музикален продукт – 10.45.
Ако тези средства не бъдат осигурени за бюджетите на сценичните изкуства, част от тях ще останат без възможност да изплатят заплатите на персонала още през месец юли. През месец септември вече няма да има нито един институт със средства да покрие фонд работна заплата.
„Културата не може да бъде третирана като второстепенен ресор. Тя е инфраструктура на духа, идентичността и демократичната устойчивост на обществото. Неглижирането ѝ има тежки последствия – появата на социални и поведенчески дефицити, засилване на агресията, липса на културна чувствителност, отчуждение между поколенията и загуба на ценностна ориентация. Днес сме пряк свидетел на болезнените последици от дългогодишното бездействие в тази посока“, напомнят от АРТО.
Те са категорични, че в световен план България е в уникална позиция – разполага с 51 държавни сценични културни института – мрежа, каквато няма нито една друга страна в Европа. Това е национално богатство и потенциал, който може да превърне страната ни в културно-туристически оазис с международна значимост. От нас зависи дали ще го развием, или ще повярваме, че музейното и библиотечното дело, световно-съпоставимите постижения на театралното и оперното изкуство, националната ни идентичност и културно-историческото наследство са от второстепенно значение.
„Заради всичко изложено по-горе настояваме в спешен порядък Министерски съвет да гласува необходимите средства за сектор сценични изкуства в пълен размер. В краткосрочен и средносрочен план – културата да бъде ясно и категорично включена сред стратегическите приоритети на управленския курс; да бъде разработена и приета дългосрочна национална стратегия за култура със стабилна финансова рамка и предвидими правила. Да се осигури устойчива среда за развитие на човешкия капитал не само в театралната сфера – държавен и независим сектор, но и в музеите, галериите, библиотеките – чрез нова политика по доходите, мерки за кариерно развитие и подобряване на трудовите условия“, пише в становището.
Членовете на АРТО са готови да бъдат конструктивен партньор в процеса на реформи при наличие на политическа воля за конкретни действия.
„Очакваме възможност за среща, на която да обсъдим стъпки за стабилизиране и развитие на сектора. Надяваме се на отговор, съизмерим с важността на културата за бъдещето на България“, призовават от организацията.
Междувременно от Съюза на артистите в България обяви подписка за отстраняването на председателя на Комисията по култура и медии в Народното събрание Тошко Йорданов. Реакцията им дойде след непремерените изявления на политика от Има такъв народ по повод справедливите искания за достойно заплащане на младите лекари специализанти. Въпреки че се извини Йорданов, не бе достатъчно убедителен и ядоса както медицинската гилдия, така и артистичната заради непремерения му език.
От САБ обявиха, че буквално за часове над 7000 човека са подкрепили искането.
Bairak.bg
