Ако бюджетът е инструмент на политиките на управляващите, то нищо не показва по-добре временния характер на властта и дефицит на единомислие между ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС от проектобюджета за 2024 г. Той не предлага реформи, но не заради липсата им се скараха двете политически сили, а заради разпределението на заложените рекордни разходи от 84 милиарда лева, които се разбраха да прекроят.

Реформите са трудни, нарушават нечии интереси и изискват стабилно мнозинство, каквото настоящото не е. Извинения, че реформи няма, ще се намерят – от лимитираните 18 месеца срок на управлението остават 13. Освен това догодина предстоят европейски избори.

Оправдан ли е оптимизмът на МФ?

В крайна сметка дефицитът някак се е побрал в разрешените за влизане в еврозоната 3% или близо 6 милиарда като сума – макар че изпълнението на този формален критерий не стига за членството в клуба на единната валута. Коментиралите бюджета експерти до един изразиха песимизъм, че заложените приходи от 77.6 млрд. лева могат да се изпълнят, което означава по-висок дефицит. Вече се разбра, че тази година ще се съберат 1 милиард лева по-малко от ДДС вместо планираните 17 милиарда лева, както и над 200 милиона по-малко от акцизи и корпоративен данък.

Но по-всичко личи, че е трудно да бъде обуздан оптимизмът на Министерството на финансите (МФ), заложило за 2024 г. 18.5 млрд. лева. При това по настояване на ГЕРБ-СДС за поредна година се запази намалената ставка от 9% ДДС за ресторантьорите и фитнесите, въведена заради пандемията от Ковид-19 – независимо че от заведенията не са постъпили повече данъци заради по-високи обороти, нито секторът е просветлял. Освен това парламентарната бюджетна комисия отхвърли данъчните законопроекти на МФ, с които се предлагаше т.нар. донос-бонус, данък бакшиш, по-високи имотни данъци, повишаване на акциза за нагреваеми изделия и др.

За втора поредна година обаче държавата прибира на 100% дивидентите от държавните дружества и на практика ги лишава от възможност за инвестиции.

Социален бюджет? Не съвсем

От рекордните 83.8 млрд. лева разходи на държавата за догодина, близо 10.8 милиарда лева или около 13% се очаква да е дефицитът на Държавното обществено осигуряване (ДОО), чиито разходи стигнаха 24 милиарда лева. Не е далеч времето, когато, за да има пари за пенсии и други социални плащания, трансферите от бюджета, т.е. от данъкоплатците, ще са половината от средствата за ДОО, за да попълнят недостига от осигурителните вноски. В момента съотношението пенсионери-работещи е почти изравнено – 2.026 млн. възрастни срещу 2.220 млн. трудещи се. Финансови експерти предупредиха, че при тези темпове на ръст на пенсиите в близките години ще има затруднения.

В сравнение с 2022 година разходите за пенсии се вдигат с 2.4 милиарда лева главно заради заложената по закон актуализация на пенсиите от 1 юли с 11% по т.нар. швейцарско правило, но и като резултат от повишенията в последните 3 години. А има и увеличение на заплатите на учителите, така че да достигнат 125% от средното възнаграждение за страната. Предвидени са увеличения и в МВР и в държавната администрация за близо 2 милиарда лева.

Откъде ще се финансират тези благини? Увеличава се осигурителната база – максималният увеличителен доход (МОД) се вдига с 350 лева до 3750 лева, но по-голям принос има повишението на минималната работна заплата с 20% на 933 лева, върху която се осигуряват земеделски производители и голям брой заети от т.нар. свободни професии. Макар и не като конкретни величини, но в управленската програма и двете увеличения фигурират, дори е записано, че ще се търси формула, по която всяка година да се определя МОД.

Междувременно, за да не сърдят и работодателите, Министерството на финансите склони да плащат първите два дни от болничните, вместо досегашните три. Но така и не повиши дори до минималната работна заплата обезщетението за втората година майчинство, което остава 780 лева, след като беше увеличено със 70 лева тази година.

Симулация на капиталови разходи

Когато един финансов министър записва рекордни капиталови разходи, при положение че тазгодишните не са и наполовина изпълнени, какво значи това? Че спестеното ще финансира дефицита и липсващите приходи.

Програмата за инвестиции, които да тласкат растежа, традиционно не се изпълнява и едва ли някой е вярвал, че повишението им от 7.7 милиарда лева за 2023 г. на 12 млрд. лева догодина е реалистично. Сега Асен Василев ще ги посмали на 10 милиарда лева след решение на „сглобката“, като извади химеричните приходи от таксата за руския газ в размер на 20 лева/мВтч, чийто инициатор бе той самият. Те не бяха конкретно разписани, но се разбра, че МФ е очаквало 2.4 млрд. лева от тях. Куриозното е, че решението да отпадне таксата беше взето само ден, след като в пленарна зала бе гласувано НАП да я събира вместо „Булгартрансгаз“. Промените в Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, предложиха депутати от ПП-ДБ, но подкрепата дойде и от ГЕРБ-СДС и ДПС – същите, настояли сега таксата да отпадне.

Освен че ще намали капиталовите разходи, финансовият министър и ще ги разпише в два списъка по настояване на ГЕРБ-СДС и ДПС, тъй като бюджетна конкретика липсваше. Единият ще е за проекти за общините, които да се приемат заедно със закона за бюджета, на обща стойност 1 милиард лева. Досега проектите се одобряваха от МФ. От ГЕРБ-СДС и ДПС настояха за гласуване от парламента, за да са сигурни, че няма да бъде проявен субективизъм при разпределянето на парите за пътна и ВиК инфраструктура, обществени сгради и културни институции. За другия списък на приоритетни за инвестиции национални проекти като магистралите „Хемус“ и „Струма“ например настояха от партията на Бойко Борисов. Според Василев орязването на капиталовата програма е единствената промяна. Но в парламента Йордан Цонев (ДПС) беше казал, че е договорено и намаление с 1.2 милиарда лева на дълга, който ще се поеме догодина.

Реформите явно са излишни

Повишаването на заплатите в бюджетния сектор не е обвързано със структурна реформа на държавната администрация, за каквато например настояваше Асен Василев в коалиционния кабинет на ПП. В анализ, озаглавен „Бюджет ‘2024 – реформите се отлагат“, Институтът за пазарна икономика отбелязва, че не се предлага и промяна на модела на финансиране на болничната помощ или изобщо промяна на качеството на услугите. Разпределението на средствата в НЗОК, увеличени с 1.1 милиард, също върви по познатата от дълги години схема – лъвския пай за болници и лекарства, незначително увеличение на парите за профилактика.

Някои побързаха да категоризират бюджета на ПП-ДБ като ляв, други като предизборен. При управленията на ГЕРБ бюджетите бяха по-балансирани, но имаха порочния навик да формират излишъци, изразходвани непрозрачно в края на годината. Затова пък всички са убедени, че реформите са излишни.

***

Този коментар изразява личното мнение на авторката и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.