Изненадите са като идеите. Предварително никой не може да си представи някаква странна идея или концепция. Но след като стане факт, всеки си мисли, че е било очевидно. Като например концепцията, че ГЕРБ ще подкрепи правителство на ПП-ДБ. Или като концепцията, че Ваня Григорова има голям шанс да стигне до балотаж в София.

Мислите, че е странно? А ако не е?

Подведени от политическите сблъсъци на национално ниво и вгледани в собствените си балони в социалните мрежи, понякога правим грешката да оценяваме предизборните кампании по личното си възприятие за някои проблеми. Правилният подход е да се опитаме да се поставим на мястото на избирателите и от тяхна гледна точка да осмислим комуникационните инструменти и въздействието им. Една кампания не е само да се представят правилни тези. Всеки може да го направи. В кампанията е важно да се убедят групи хора, че кандидатът е „техният човек“, на когото може да се доверят и за когото да гласуват.

Няколко дни преди изборите се забелязва тенденция на плато или даже спад в подкрепата за почти всички кандидати за кмет на София. На този фон кампанията на Ваня Григорова има потенциал да увеличи броя на избирателите за нея. Да, за съжаление, докато много хора се забавляват в социалните мрежи с посланията й, докато управляващите се карат помежду си, Ваня Григорова има потенциал да вземе много повече, отколкото прогнозираха политолози и нейни опоненти.

Казвам „за съжаление“, защото посланията на Ваня Григорова не са нищо повече от амалгама от празни обещания и лъжлива носталгия по социализма и одържавяването. Национализация, спиране на концесиите, изгонване на компаниите, общината ръководи и управлява всичко, централизиране на бюджета, общински контрол върху решенията и действията на общинските чиновници и т.н. Т.е. вместо да имаме концесионираната Софийска вода, ще имаме общинската Топлофикация.

Но, въпреки че идеите на Ваня Григорова са като извадени от книгите на Ленин, кампанията ѝ има потенциал. Някои доводи:

Визията: на всички срещи и всички медийни участия Ваня Григорова изгражда образа на човек от народа, тя е този „един от тях“ на тези избори, тя е тръгнала отдолу, била е чистачка, с работа се е издигнала, бавно и постепенно. Тя е „Борисов на 2023 г.“ с филията мас и презрението към ИТ-тата. Докато останалите, включително Антон Хекимян, приличат на невзрачни имитатори на Васил Терзиев, или поне на студенти на Кирил Петков в Харвардските курсове.

Посланията: Ваня Григорова говори за проблемите на хората, съчувства на проблемите на хората, спи с проблемите на хората. Но за възможни решения не се вкарва в сложни конструкции като фондове, устойчиво развитие или диверсификация на темпоралното развитие на доместикалното замърсяване. Тя има само едно решение на всичко – Общината си взима всичко обратно. Какъвто и проблем да се постави пред нея, тя веднага дава решение – Общината си взима обратно всичко и заедно оправяме нещата. Все едно сме 1954 г. Но подобно послание е ясно, разбираемо, прилепчиво, а и дърпа една особено чувствителна емоционална връзка с комплекса „ех, колко хубаво беше едно време“. „Национализацията“ на Григорова е като „магистралите“ на Борисов.

Срещите: Ваня Григорова знае кои са й целевите групи. Затова е в „спалните на София“. Не е на жълтите павета, а в кварталите. Където са работещите хора. А тя като синдикалист се грижи за работниците. Където хората имат прости проблеми. А тя може да се погрижи за тях. Където хората искат да чуват прости решения. А най-често искат да чуват само едно: „Държавата/Общината ще се погрижи за вас“.

Отношението: Тя не е дръпната, тя е близка, тя е една от народа, тя ги докосва, тя въздиша с тях, тя излъчва майчинство. Тя е „Борисов на избори 2023“.

Взимането на решение как да се гласува на избори много често е емоционално, а не рационално. И както се вижда, кампанията на Ваня Григорова е построена да удря силно точно в емоциите. Тя има потенциал да разшири базата.

Ето откъде може да вземе гласове:

Има потенциал да консолидира гласовете на БСП. Най-после партията има истински комунист за кандидат. Ама истински, като излязъл от романтичен съветски роман или филм. Повест за истинския човек. Калина Алена. Разораната целина. Работеща другарка, която с честен труд се издига. Профсъюзен деятел, който милее за трудещите се. Перфектен образ за старите партийни членове.

Даже няма и помен от анти-джендърската реторика на Корнелия Нинова. Няма псевдо-религиозните залитания, които бяха донякъде неразбираеми за обикновения социалист. Има чист като сълза убеден комунист, който иска да работи за обикновените хора. Не само ще се консолидират гласовете на БСП, но и ще се привлекат тези от широката периферия. Които избягаха от християнското сектантство на Нинова. Другарката отново е работничка и колхозничка, а не „традиционна изконна домакиня“, която трябва да си стои само в къщи.

Има потенциал да вземе от гласовете на ГЕРБ. Това са хората с носталгия към онова, което имахме като социализъм в България. Или по-точно онези, които са имали нещо позитивно по време на режима на Живков и се надяват, че ако той се върне, артритът ще изчезне, а „държавата ще се погрижи повече за тях“. Цялата носталгия по „държавата трябва да се грижи за нас“ ще гласуват за Ваня Григорова. Защото Борисов вече не се грижи за тях, не иска социализъм, а рязко е започнал да говори за европейски ценности.

Григорова взима и концепцията на ГЕРБ за „майка на обществото“. Майката, която ще се погрижи за всички. Майката, като символ на държавата, на сигурността, на добрата жена, която хем се грижи, хем взима решения вместо хората.

Има потенциал да вземе от гласовете на Възраждане, ИТН, ВМРО. Ваня Григорова в кампанията си е олицетворение на типичния „патриот“ – гони международните компании, спира концесиите, настоява за пълен общински контрол върху дейностите на общинските служители. На неин фон кандидатите на „патриотичните“ формации изглеждат като добре облечени финансови брокери, които само говорят как ще използват евро-фондове. Това ще накара още техни фенове да гласуват за Григорова.

Има потенциал да вземе от гласовете на ПП-ДБ. Да, колкото и да е странно. В момента Ваня Григорова най-силно се позиционира като анти-ГЕРБ говорител. Щабът на Васил Терзиев направи грешката да не започне с честен подробен анализ на положението в София, какво е направено и не е направено за 18 години управление на ГЕРБ. Дали се готвят за „софийска сглобка“ или са избрали само концепцията за позитивна кампания, няма значение. А Григорова взе даже думата „промяна“. Най-нахално тя я отне от Терзиев и я използва като знаме. Част от яростните анти-ГЕРБ настроени избиратели може да я подкрепят.

Има потенциал да вземе части от всички гласове, като се позиционира за „истинска опозиция“. И на централно ниво, към правителствената сглобка. И на местно ниво, към досегашната власт в София. Шансът да „обере“ негативния и наказателен вот на хората, на които им е писнало 20 години едни подлези да не са направени, е огромен.

Има потенциал да вземе части от гласовете в Обеля, Люлин, Надежда, Овча купел, защото там хората се припознават с нея. Тя е една от тях, или поне така се позиционира. А на хората им е писнало от „ремонт на ремонта на ремонта на ремонта“. Както и от спорове къде да мине следващата велоалея.

Всичко това дотук показва, че потенциалът на кампанията на Ваня Григорова е много голям. И шансът да отиде на балотаж може да стъписа неприятно някои партийни централи. В социалните мрежи може да се шегуваме с нейните неосъществими идеи. Но ако щабовете я подценят и неглижират, ще е изключително груба грешка.

Остава много малко време до края на кампанията. Има съвсем малко останали възможности за кандидатите, които искат да стигнат до балотаж, да преценят дали са комуникирали правилно с хората и да направят нужните корекции.

В противен случай в неделя може да има много изненади.

Източник: http://epicenter.bg/