Предаването „Теrrа Култура” на БНР успя да благоразположи трудния за
Интервюта Васил Михайлов. Актьорът, който преди дни навърши 87 години, сякаш по изключение бе словоохотлив за сцената, която не е напуснал, за пътя на живота с ритъма на България, за големия театър и големия екран.
За историята на песента и песента на историята. Оказва се, че бай Васо, както почтително го наричат в гилдията, изпитва признателност към медията.

„Следването във ВИТИЗ и участията ми в радиото започнаха почти едновременно. Винаги съм казвал – радиото ме е хранило. И чрез сина ми и жена ми радиото е хранило семейството”, сподели Михайлов по програма „Христо Ботев”. на БНР преди дни. Припомняме, че синът на актьора – журналистът Александър Михайлов, години наред работеше в радиото, почти до смъртта си през 2019 г., когато си отиде едва на 55 години.

„Не е хубаво човек да брои годините много. Важното е кои хора са около него, с кого общува, дали поработва още. Иначе суетата е вечна. Като не ме познаят, аз не се притеснявам, даже се крия малко”, казва още актьорът, визирайки неизбежната смяна в поколенията актьори и публика. Доайенът може да бъде гледан в две представления на сцената на своя театър „Българска армия”. – „Завещанието на целомъдрения женкар” и „Енигматични вариации”.

Именно във военния театър още като студент Михайлов е повикан да играе от режисьора Леон Даниел. Следват няколко години в театъра в Хасково и завръщане на столичната сцена.

В ефира на „Теrrа Култура” прозвучава песента от сериала „Капитан Петко войвода”, след което актьорът отчита, че въпреки въздействието на басовия му глас изпълнението на историческата народна песен е несъвършено. Допълва, че именно такъв е настоял да остане записът композиторът Петър Ступел. (Ступел и Атанас Бояджиев отговарят за музикалното оформление на сериала.) Днес Васил Михайлов не иска да пее, както е бил против и в началото на снимките на продукцията, режисирана от Неделчо Чернев по сценарий на Николай Хайтов и заснета през операторското око на Димо Коларов.
„Баща ми, като пееше, плачеше, а аз не искам да плача”, пояснява той в това актуално интервю.

„Аз вече живея с всички хора, с които съм се срещнал с филма. Много дълго време ходехме от град на град и хората ни посрещаха много емоционално“, разказва актьорът за времената, когато сериалът провокира огромен интерес. Днес Михайлов не иска да се снима, а като причина за отказа посочва „пропадането на вкуса”. Все пак актьорът се радва, когато нещо видяно на екрана го накара да възкликне: „Да, и така може”.

„За себе си нищо не мечтая вече и може би греша. Но след мен има внуци, внучки и искам да станат хора някакви. Виждам, че все по-трудно става да станеш човек. Вярвам, искам, надявам се“, споделя още Михайлов,

„Страх ме е, че посоката, която ние не знаем в момента, се отразява много лошо на децата – и на възпитанието, и на ограмотяването им. Това е голямата и тежка тема. В момента учители и деца се разминават тотално“, не скри вълненията си доайенът.
Източник: Уикенд 
 

Razkritia.com