Васил Найденов даде първото си интервю за 2026 специално за в. „Телеграф“.

– За много години! Как изкарахте празниците, г-н Найденов?

– На самата Коледа не бях на работа – бяхме при приятелите Марина и Мути. Преди и след това имах концерти. На Нова година бяхме в Разлог на две места. Аз съм свикнал де. Не знам колко Нови години празнувам по такъв начин.

– Каква изненада подготвихте?

– Исках разрешение от съпругата на Дими от „Сленг“ за една песен, която ние пеехме още преди години, когато работех с тях. Те забиваха преди мен, последната им песен беше „Мой свят“ и аз излизах от втория куплет нататък и започваше моят концерт, а те ми акомпанираха. Дими харесваше как я пея и ми казваше, че трябва да я запиша. Сега изпълних желанието му, като правим тоя вариант на моите концерти вече десетина пъти. Започваме с видеоклипа на „Мой свят“, аз импровизирам върху Дими и влизам от третия куплет до края. Има голям успех. Аз я обичам тая песен от едно време и се радвам, че изпълних желанието на Дими да я изпея, макар че не я пея сам, а с него. Това доказва, че музиката няма пространство и време – тя е завинаги и един човек може да живее и след толкова години в сърцата на хората. Дими заслужава, защото беше много добър човек, прям, откровен и заради това си навличаше проблеми. Невинаги хората искат да чуят истината. С него сме си говорили до сутринта за проблемите с музиката. Имахме много общ начин на мислене. По онова време може би недостатъчно въртяха група „Сленг“. В момента, в който почина, изведнъж се сетиха. И това не е само с тях, за много артисти важи, че когато умреш, започва много активно да се пуска това, което си направил, с едно съжаление. Хубаво е медиите да пускат музиката ти, докато си жив.

– Каква беше 2025 за вас?

– Много работих, даже май прекалено много. Поемал съм ангажименти и заради екипа ми, защото съм коректен към тях. Цял живот съм бил в група. Това са хора със семейства и имат нужда непрекъснато да получават пари. Да работиш сам е най-лесно. При мен е по-трудно, защото работя с тях. Мисля, че го оценяват, щом седят при мен толкова години.

– Получихте най-голямата награда в кариерата си – БГ радио ви обяви за най-обичан изпълнител на всички времена. Тежи ли тази отговорност?

– Това е награда на публиката. Почти на всяка „Мелодия на годината“, когато съм участвал, винаги съм бил и награда на публиката. Когато бяха мои авторски песни, ги класираха на последно място, а с известните автори бях първи. Тази награда е хубава, защото не е измислена. Какъв е смисълът да правиш нещо, ако не се харесва на хората? Другите награди минават и заминават, отиват в някакъв долап, но те са регистрация за определен период. Най-трудно е да останеш в хората и те години наред да те посещават и в празник, и в делник, и да те обичат.

– Наскоро в „Ничия земя“ по NOVA разкрихте след 40 г. тайната на песента „Молба“. Каква е тази история?

– Текстът не е мой! Намерих го на моя креват. Даже бях много учуден. По това време нямаше друг начин. Когато един човек е беглец от България, автоматично му спираха нещата. Затова се принудих тогава да напиша, че текстът е мой. Може би е мой грях, но може и да не е, защото тая песен на „Мелодия на годината“ беше на последно място, а бях първи с песен на Тончо Русев. До ден-днешен понякога я пея, защото може и само с една китара да се направи. Тя е от тоя модел, дето хваща дикиш. Така стана и с „Болката отляво“. Този вариант, който записах във Варна с Нелко Коларов, не се завъртя. След толкова години хората я откриха в интернет. На повечето си песни нямам клипове, но ето че оцеляха и сега имат небивал успех. Минава на „ура“, където и да я изпея. Може би сега е сред най-харесваните.

– Има ли друга такава?

– Сега набира скорост „Там, на завоя“ с братя Аргирови. Уцелихме я според мен. Наблюдавам публиката, когато не знае една песен, малко или много е резервирана. Понякога се състезавам със себе си, защото другите ми песни са прекалено известни, и когато пуснеш нещо абсолютно ново и то не е много ротирано още по телевизия и радио. Тя още не е стигнала до нивото на „Казано честно“ или „Телефонна любов“ като аплодисменти, но се вижда, че почва да се случва това, което целях. Обичам я тая песен. Сигурен съм, че не знаеш, че БГ радио взеха песента и я смесиха в студиото на „Бийтълс“ „Аби роуд“ в Лондон. Преди това я направихме със Стоянчо, но понякога от престараване слагаме прекалено много инструменти, а те успяха много добре да я балансират и да излязат напред гласовете. Доживях моя песен да бъде смесена в световно студио.

– Скандалът за авторството на Стефан Димитров помогна ли повече хора да я чуят?

– Неее! То де факто няма скандал, защото още февруари Стефан е вписан като автор в „Музикаутор“. Чрез Аргирови разбрах, че той има такива претенции и веднага направих официалната регистрация. Той явно или не е знаел, или не е проверил. Затова се учудих, че стана скандал, защото като провериш в компютрите, веднага се вижда това нещо.

– Оправихте ли си отношенията?

– Ние не сме се и карали. Пуснах официално изявление през август чрез адвокатите ми и мисля, че с това темата е приключена.

– Има ли шанс да се съберете и пак да изпеете заедно „Нова година“?

– Тая песен имаше много странна съдба. Според мен „Бог се роди, Коледо“ е много по-хубава. Без да се хваля, че участвам в нея, но е най-хубавата българска коледна песен, която може да бъде. Маргарита Петкова пише страхотни текстове, но този така го е уцелила. А почти не е въртяна тая песен. Надявам се да стане като „Болката отляво“. Трябваше децата в интернет да си правят мултфилмчета, любовни романчета и какво ли не, да ги озвучат с нея и тя да стане популярна. С тая песен се случи и нещо неприятно преди години – обявиха, че най-отвратителни били коледните песни. И то не само тази, но и Марая Кери, Джордж Майкъл, Куинси Джоунс, „Джингъл белс“ и какво ли още не. Никога това не можах да го разбера – кой нормален човек ще напише, че коледната и новогодишната песен е отвратителна. Това са най-хубавите празници на света – малко или много всеки един от нас става дете, спомня си за детството, става по-добър. За първи път с Богдана и Стефан бяхме редом до Марая Кери – това не го очаквах и не съм го сънувал, но беше много смешно.

– Това обиди ли ви?

– Това не може да те обиди, защото една песен, която се пее толкова години, хората я знаят с текста като химна – какво по-хубаво от това. Това е доказателство, че е имало смисъл да я изпееш.

– Предстои юбилейно издание на „Евровизия“ и България ще участва отново. Какво мислите за това?

– Разбрах, че са избрани 15 певци за селекцията. Хубаво е да се представим по един достоен начин на „Евровизия“. Макар че този конкурс не можа да издържи като „Сан Ремо“. Макар че и „Сан Ремо“ понякога забравя за своята типична италианска песен и прекалено много се американизира. Хората се опитват да са по-екстравагантни и да намерят нов почерк. В стремежа си песента почва да губи от това да има някаква зрелищност. Но и песента е търговия несъмнено. От тази гледна точка и MTV не може да издържи на конкуренцията на интернет. Конкуренцията вече е зловеща и за филми, и за песни, и за аранжименти с изкуствен интелект. Нещата се променят светкавично.

– Познавате всички поколения изпълнители, включително и най-младите, кой е най-подходящ?

– Не съм много привърженик на „жури в състав“, защото съм бил много пъти жури и съм се дразнил, когато предварително са идвали хора или са ни съветвали в дадени градове, че било най-доброто да гласуваме за еди-кой си човек. Не се прави така. Не съм много съгласен с мнението на журито. Ето снощи бях на гости при мои близки – известен тв работник, жена му също е в областта на изкуствата. Гледахме това шоу със столовете с многото хиксове. Но журито беше друго – от едната страна беше Том Джоунс, още един световен певец, а до него – Дженифър Хъдсън. Когато такива хора те журират, съм съгласен. Вярвам на такова ниво жури. Без да подценявам нашето.

– Значи трябва да сте вие с Лили Иванова и Йорданка Христова в журито?

– Не знам кой трябва да бъде, но нищо не коства да бъдат поканени хора от световен ранг. Те много повече следят световните тенденции и могат да дадат акъл. Скандинавското звучене на музиката е по-стерилно и студено. Ние сме по-балканджии, по-темпераментни. За такова нещо трябва много здрава подготовка и добре да се прецени каква песен се пуска. Младите много се бият в гърдите, но много от тях не знаят какво не знаят – което е нормално, защото човек се учи, докато е жив. Може да звучи смешно, но откакто съм в Инстаграм, самият алгоритъм, като вижда, че всеки ден гледам соул и фънк или госпъл, и ми пуска само такава музика. Колкото и да е странно, аз в момента слушам точно това и се оказва, че много неща не знам. Но това се учи. Затова го разказвам, защото Том Джоунс, като излезе и скри шапката на всички – нямаше песен, която да не изпя като змей. И то на тия години. Направиха и един дует с Дженифър Хъдсън – там вече се мълчи. Ние трябва да пускаме повече българска музика в ефира и то не заради мен – аз така или иначе работя през три дни и няма какво повече от това да желая, но в България трябва малко повече да се себеуважаваме. Ще дам един елементарен пример. Да сте видели в Гърция да слушат българска музика? А в Сърбия? А в Турция? Половината българи пощръкляха да играят кючеци и да слушат техните песни. Няма нищо лошо – всеки има право на избор. Но това е вече въпрос на медийна позиция и култура. Това не важи само за драгия зрител и слушател, а как се пуска тази музика. Нима в Гърция не слушат английска и американска музика? Само че като отида на гости при Ивайло, в ефира звучи само гръцка музика. Това не е шовинизъм, а себеуважение. И не е само с музика, а и с говор, поезия, всичко. Нищо срамно няма да се гордееш с нацията си.

– Какви са ви плановете за 2026 г.?

– Отсега имам ангажименти за октомври.

– Голямото събитие ще е събирането ви с Лили Иванова в Арената на 24 май. Ще изпълните ли отново след много години дуета си?

– Видяхме се с нея, като снимахме „Да хванеш гората“. Бяхме в нейното студио и тя беше дошла да записва. Видяхме се след това за малко, но още не сме говорили за концерта в „Арена“. Трябва да й звънна да я питам за дуета. Не знам дали са си решили проблема с Митко Щерев. Дано да са и спокойно да може да изпеем „Стари мой приятелю“. Лили партнира страхотно на сцената, има страхотен заряд, от нея направо прехвърчат искри. Аз съм пял с много хора през годините, но с нея е огромно удоволствие – мисля, че е взаимно.

– Какво мислите за еврото, което приехме от 1 януари?

– Не съм много запознат, защото Ивайло и счетоводителите се занимават с тия работи, аз даже и не присъствам. Доколкото разбрах, вече има първите договорени хонорари за концерти в евро – все пак това е официалната парична единица. То реално дали са долари, дали е евро или са левове или рубли, няма никакво значение. Важно е дали ще се променят цените на стоките.