Т очно 30 години от култовата фраза на вече покойния Жорж Ганчев, превърнала се в емблема на тенденцията „куцо и сакато“ да щурмуват президентските избори. И докато за някои това е просто начин да напомнят, че съществуват, други се вземат на сериозно и действително вярват, че имат шанс за успех. А трети вероятно си правят тънки сметки – да усвоят пари от евентуални спонсори и да припечелят нещичко.

„На президентските избори ще кандидатстваме Сульо, Пульо, Атанас и аз“, каза Жорж Ганчев по време на предизборната кампания за президентските избори през 1996 г., иронизирайки огромния брой кандидати и липсата на сериозна политическа цедка за хората, които се впускат в битката за държавен глава. В типичния си ексцентричен стил той включи и себе си в кюпа („…и аз“), демонстрирайки огромна доза самоирония. Друга негова култова реплика беше „Не ме гледай умно, българино!“.

30 години по-късно една кандидатпрезидентска двойка копира Жорж Ганчев с „…и аз“, без може би да си даде сметка за това. Дали обаче сътрудниците от т.нар. комуникационен, по модерному, екип на Гюров и Кандев си дават сметка, че на въпросните избори през 1996 г. Жорж Ганчев в тандем с Арлин Антонов се класира трети с 21,87% от гласовете на избирателите и това всъщност беше неговото най-голямо постижение? И дали си спомнят как „куцо и сакато“ се залепи за имиджа на мустакатия лидер, за да го провали напълно впоследствие?

Изолация

Същата година, в която Жорж Ганчев се нареди до Сульо, Пульо и Атанас, негови съпартийци успяха да го изолират от ръководството на създадената от него партия Български бизнес блок (БББ). Въпреки че успя да влезе като депутат в 38-ото народно събрание (1997-2001), партията му вече бе необратимо разцепена. През 2016 г. той направи четвърти и последен опит да се яви на президентските избори. И макар в пика на популярността си през 90-те години да печелеше близо 18% от гласовете на българите, в края на жизнения си път той остана извън активния политически живот, а формалният край на кариерата му настъпи с неговата смърт на 19 август 2019 г., броени дни преди да навърши 80 години.

Кои са „Сульо, Пульо, Атанас и аз“? Сульо идва от диалектния глагол „сулям се“ (свличам се, хлъзгам се). Символизира разпасан, дрипав и неугледен човек, на когото дрехите висят.
Пульо идва от „пуля се“ (гледам вкочанено, зяпам). Образ на зяпача, любопитния човек или клюкаря, който само гледа и нищо не върши.

Атанас и аз са с „добавена стойност“, завършек на абсурдността на тази циркова трупа от вечни кандидати.

Всъщност няма нито един сульопульовец, който да се е явявал на абсолютно всички президентски избори в България досега, а причината за това е чисто хронологична и законова. Първите преки избори за президент се провеждат през 1992 г., което означава, че един кандидат би трябвало да участва активно в политиката и да покрива изискванията за възраст (над 40 години) в продължение на повече от 30 години, явявайки се неизменно на всеки вот. В българската политическа история обаче има няколко емблематични личности, които са се кандидатирали най-много пъти и са рекордьори по участия.

Рекордьори

Рекордът за най-много участия в президентски надпревари държи Александър Томов (известен сред обществото с прякора Вълка Лупи). Той се явява като кандидат за президент през 1996 г., 2001 г., 2016 г., 2021 г., а сегашните президентски избори ще са му петите. Следва Жорж Ганчев, участвал в изборите през 1992 г., 1996 г., 2001 г. и 2016 г. 

С по три участия са лидерът на „Атака“ Волен Сидеров – през 2006 г. (когато стига до балотаж срещу Георги Първанов), през 2011 г. и през 2021 г. До него се подрежда Красимир Каракачанов също с три участия – през 2011 г., 2016 г. (когато постига най-висок резултат, класирайки се трети) и през 2021 г.

Дежурният протестър Йоло Денев се е явявал като кандидат през 1992 г. (като подгласник) и през 2021 г., като е правил опити за регистрация и през други години.

Йоло Денев

Успехите на изброените варират от достигане до балотаж до символични проценти. Александър Томов например върви смело назад и ако през 1996 г. успява да вземе 3,16% (135 571 гласа), а през 2001 г. постига върховия си резултат от 4,25% (120 154 гласа), то през 2016 г. вече пада до 0,41% (15 580 гласа), а през 2021 г. – до 0,31% (8223 гласа).

Що се отнася до колоритния протестър Йоло Денев, неговите резултати винаги са били в рамките на символичния или „протестния“ вот: 1992 г. – 0,21% (10 769 гласа), 2021 г. – 0,20% (5394 гласа).

Кебапчета

Митьо Пищова и Радо Шишарката

Сред най-абсурдните кандидатпрезидентски двойки беше тандемът Митьо Пищова и Радо Шишарката през 2016 г., като вече покойният Димитър Маринов тогава внесе документите в ЦИК в анцуг в цветовете на българския трибагреник, а кампанията премина под лозунги за „кебапчета, кюфтета и безплатна минерална вода за бедните“.

През 2021 г. попфолк певицата Луна Йорданова сбъдна мечтата и крилатата си фраза „Луна – президент“. Издигната от инициативен комитет, тя проведе кампания, изпълнена с екстравагантни тоалети, шоуменски изказвания в национален ефир и лозунги за радикално „изчистване на политическия боклук“.

Луна

В годините е имало и по-скандални прояви – през 2016 г. например бившият депутат от „Атака“ Владимир Кузов, получил условна присъда за хомосексуални контакти с непълнолетно лице, се запъти към „Дондуков“ 2. Същата година като кандидат се регистрира и Бисер Миланов-Петното, като към момента на кампанията си той имаше зад гърба си 7 ефективни присъди за различни престъпления, включително хулиганство и кражби.

Сред най-наглите кандидатури беше тази на скандалния приватизатор Николай Банев през 2016 г. Йорданка Колева (Йоана Рубин) пък през 2011 г. влезе в историята като първата официална ясновидка и екстрасенс, кандидатствала за президент. В кампанията си тя твърдеше, че притежава уникални научни титли, че е „член-кореспондент към ООН“ и че космически сили я напътстват как да спаси България.

По конституция

Според Конституцията на България всеки гражданин, който е навършил 40 години, няма друго гражданство, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода, има право да бъде избиран за президент. Държавата няма право да филтрира кандидатите въз основа на това дали са „популярни“ или не, така че всеки може да си пробва късмета. Все пак, за да се избегне пълна анархия, Изборният кодекс изисква събиране на най-малко 2500 подписа от избиратели в подкрепа на кандидата, както и внасяне на паричен депозит.

За участие в изборите за президент и вицепрезидент в България депозитът възлиза на 1278,23 евро за партии и коалиции. За инициативни комитети (които издигат независими кандидати) изискваният депозит е значително по-нисък и е в размер на 51,13 евро.

Спрямо разпоредбите на Изборния кодекс на Република България (чл. 129) сумата представлява безлихвен депозит, който се внася по сметка в Българската народна банка (БНБ) при регистрацията на политическите субекти в Централната избирателна комисия (ЦИК).
Депозитът се връща обратно на партиите и коалициите, ако кандидатската им листа получи не по-малко от 1 на сто от действителните гласове на национално ниво. На инициативните комитети сумата се възстановява, ако кандидатът получи гласове, равни или надвишаващи броя на изискуемите подписи за издигането му.

Безплатна трибуна за реклама

Президентската кампания осигурява на партиите гарантирано време в обществените медии (БНТ и БНР) за дебати и клипове. За малките партии това е елементарен и най-евтин начин да популяризират името си за бъдещи парламентарни или местни избори.

Държавата отпуска т.нар. „медийни пакети“ за кандидати, издигнати от инициативни комитети или партии без право на регулярна държавна субсидия. Тези пари се изразходват за реклама в медиите, което често е икономически изгодно за свързани лица.

Bairak.bg