Повече сигнали за храни с пестициди са получени в Системата за бързо предупреждение за храни и фуражи (RASFF) през февруари, показва анализ на Центъра за оценка на риска по хранителната верига.

Постъпилите нотификации, свързани с остатъци от пестициди са 76, като броят им се увеличава спрямо предходния месец. Това показва, че рисковият профил по този вид опасност е повишен.

От тях 37 са със „сериозен риск“, 19 – „потенциално сериозен“, 9 – „потенциален“, 10 – „не е сериозен“ и при една – „няма риск“. Информациите за насочване на вниманието са 22, а нотификациите за недопуснат внос са 36. През разглеждания период са регистрирани 10 предупредителни нотификации и 8 информации за последващи действия.

Най-засегнатата категория отново е „Плодове и зеленчуци“ (62) – най-често регистрираните продукти са фасул (8), пипер (7), портокали, нар и патладжани по 4. В категория „Какао, какаови продукти, кафе и чай“ са регистрирани 4 нотификации, а в „Билки и подправки“ – 3 нотификации. За категориите „Зърнени храни и хлебни изделия“, „Ядки, продукти, съдържащи ядки и семена“, „Друг хранителен продукт/смесен“, „Мазнини и масла“, „Диетични храни, хранителни добавки и обогатени храни“, „Безалкохолни напитки“ и „Фуражни материали“ е регистрирана по една нотификация.

От общо 319 уведомления, 164 са класифицирани като случаи със сериозен риск, 79 – като потенциално сериозни, 43 – с потенциален риск, при 30 – рискът не е сериозен, а при 3 случаи е установено, че няма риск.

Най-голям брой сигнали отново са регистрирани в категорията „Плодове и зеленчуци“ (98), като се наблюдава увеличение спрямо януари 2026 г. (76). Повишение се отчита и при категорията „Ядки, продукти от тях и семена“, където броят на нотификациите достига 31 спрямо 26 през януари. За разлика от това, категорията „Диетични храни, хранителни добавки и обогатени храни“ бележи намаление до 22 нотификации, в сравнение с 45 през предходния месец, въпреки че продължава да заема значим дял сред регистрираните нотификации.

При храните от животински произход има увеличение на сигналите в категорията „Птиче месо и продукти от птиче месо“, които достигат 29 спрямо 27 през януари. При категорията „Месо и месни продукти (без птиче месо)“ се наблюдава леко намаление до 13 нотификации спрямо 15 през януари. При „Риба и рибни продукти“ също е отчетен лек спад – 10 уведомления спрямо 13 през предходния месец.

Сред химичните опасности значителен дял заемат микотоксините. Най-често се установяват афлатоксини (включително афлатоксин B1) и охратоксин A, регистрирани основно в ядки, продукти от тях и семена, както и в плодове и зеленчуци, особено сушени плодове. Най-често засегнати са фъстъци, шамфъстък, лешници и сушени смокини, като продуктите с произход от Турция се открояват с най-голям брой уведомления.

Установени са 62 активни вещества, от които 47 неразрешени в ЕС. Най-често установяваните активни вещества са: хлорпирифос (21), хлорфенапир (8), ацетамиприд (6), ометоат и диметоат по 5, имазалил, прохлораз, ламбда-цихалотрин – по 4, както и други активни вещества с по 1, 2 и 3 установявания. Данните показват значителен дял на случаите със сериозен риск и разпространение на неразрешени пестициди в широк набор от продукти.

През периода са подадени нотификации за замърсени продукти от 34 държави. Най-често засегнатите от пестицидните остатъци са продукти от Турция (11) и Египет (10).

Тежките метали заемат сравнително ограничен дял сред регистрираните химични опасности. В докладваните случаи най-често се установява кадмий, като най-много нотификации са свързани с авокадо от Колумбия (4). Регистрирани са и единични случаи на живак, открит в рибни продукти, включително риба тон и риба меч, както и превишена пределно допустима стойност на живак в хранителна добавка от Словения със суровина от Нидерландия. Освен това е докладван и единичен случай на олово в чесън на прах от Индия.

Продължават и нотификациите за наличие на цереулид – токсин, продуциран от Bacillus cereus, в храни за кърмачета. Сигналите се отнасят до адаптирани млека, преходни млека, храни за специални медицински цели и суровина, използвана за производството на такива продукти. Засегнатите продукти са с произход от Ирландия (3 нотификации), Нидерландия (2), Естония и Полша по (1).

Микробиологичните опасности също заемат съществен дял от нотификациите в системата RASFF. Най-често установяваният патоген е Salmonella spp., като по-голямата част от случаите са свързани с птиче месо и продукти от него. По отношение на страната на произход най-често нотифицираните продукти са от Полша, Румъния,  Белгия, Нидерландия и Бразилия. Освен при месни продукти са регистрирани и отделни единични случаи в храни от друг произход, включително тахан от Сирия, сусамови семена от Нигерия и смлян дафинов лист с неустановен произход.

Сред останалите микробиологични рискове се откроява и Listeria monocytogenes, установена в сирена, салам с трюфел и готови за консумация храни, както и Norovirus, който се открива основно в стриди и миди, с произход предимно от Франция. В отделни случаи е установено и наличие на Escherichia coli в меко козе сирене, произведено от сурово мляко, както и в говеждо месо и миди.

Narod.bg