Внукът на актьора Иван Балсамаджиев – Ноа, не само му е одрал кожата, но прилича на дядо си и по спортен дух.
Преди дни 13-годишният младеж взе златен медал по жиу-жицу (вид бойно изкуство) на шампионат в София. Тийнейджърът е наследил както косата, овала на лицето на дядо си и пронизващия му поглед. За съжаление младежът не помни знаменития си дядо, който си отиде от този сят само на 57 години, след битка с рак на стомаха, въпреки че не пие, не пуши и всеки ден прави йога упражнения.
„Майка ми наричаше баща ми Нешка Робева. Не беше свързано с някаква визуална прилика, а методите му на възпитание. За разлика от Нешка обаче, която е била денонощно в залите, той беше денонощно по сцените. Имаше малко време за мен, но го използваше ударно и спартански.
Време, в което се наричахме пълноценно семейство, бяха дните ни на къмпинг. Компанията на роди телите ми беше от артисти и други пияници които започваха дилемата – мента, мастика или и двете, още откъм десет и половина сутринта. Само баща ми не пиеше. Сутрин правеше йога, после плуваше, после караше сърф, после пак плуваше, а останалите, вече на трети промил, дружески му се подиграваха. Влизаше им в тона, говореха се глупости и ставаше весело. На всички, но не и на мен. Аз треперех, че Нешка ще ме забележи. Тогава тя се сещаше, че трябва да ме научи на бруст, кроул, гръб, бътерфлай, сърф, гребане и морал в рамките на почивката. Пронизваше ме със зелени те си очи и аз тръгвах към морето с походка на глист. Беше ред на тренировката по гребане.
Имахме една руска, зелена, надуваема лодка, пробита само на две места, с която той много се гордееше Подаваше ми гребла та и хладно казваше – „Ти си!“. Гледах да спазвам синхрона, защото неодобрението му се усещаше през порите. Сърцебиенето и сухотата в устата ми обаче идваха от друго. Той изчакваше да влезем много навътре и преминавахме към следващия урок за деня – плуване сред медузи. Знаеше, че се страхувам панически и избираше най-плътното ято, сред което да ме накара да скоча. Ако не скочех, ме хвърляше. Вече плувах добре и рискът от удавяне идваше от сълзите ми. Чувах само една спокойно и хладнокръвно: „Дръж главата отгоре, браво!”. Наградата беше да доплувам до брега, без да докосвам лодката. Абе, педагог!”, спомня си детството синът на актьорът – Ангелин.
