Пеевски след протеста едно към едно на публично място пред медиите:

27.11: Искате ли да блокирам парламента всеки ден и да ги викам долу с моите симпатизанти? Аз нямам по-малко симпатизанти! Обърна се Пеевски към опозицията.

Нямат право представители на партии да влизат по кабинетите на други парламентарни групи, да търсят хора и да казват „елате долу“. Къде – пред Народния съд ли?! Няма такъв съд.

Друга година е И няма да им се случи на наследниците на комунистическата партия! И аз съм гарант за това – има демокрация и ще има! Никой няма да вземе властта през улицата.

Всичко, което е социално за хората ще бъде защитено и ДПС – Ново начало ще го отстои, викна Делян Пеевски и повтори – Няма да има народен съд!

28.11: “Няма да позволя някой, който се е изтропосал на жълтите павета, да дели хората!

Няма да има класи, увери той. Всички хора са еднакви, пазим всички хора, работим за всички хора“

Психопортрет и анализ на Шишкото от млад до средна възраст в социалните мрежи:

Не, че не си го знаете, но битката тепърва започва.

Пеевски мрази свободните българи с дива, травматична страст, защото през 2013 му скършихме хатъра. И оттогава целият му живот е посветен на вендета срещу демокрацията и реконкиста на държавни ресурси.

В типичен стил, който не познава друго освен брутална ескалация и премазване, той започна яростна офанзива за изтриване на истината по всички правила на уонаби диктаторите: скочи в медиите и завладя дневния ред с неописуемо фантастични лъжи:

Протестът бил Народен съд.

Безсрамието му е не познава граници. Жертвите на Народния съд не са имали лукса да вият към луната колко са озлочестени по всички национални медии в деня след „присъдата“ си. Не са се возили в платени от „палачите“ си бронирани Мерцедеси, за да се измъкнат невредими посред нощ, оградени от полицейски гвардии. Артък!

И пита завалията, риторически:

„Това ли е демокрацията – да се гонят депутати по кабинетите, да бъдат притеснявани.“

Не, така наречените му депутати не бяха притеснявани.

Те бяха обградени от НСО и се опитаха да се сбият с Василев и Мирчев още в комисия, а после крещяха, буквално се зъбеха и плашеха всеки изпречил им се с телефон в ръката из кулоарите. Гугълнете Байрям Байрям, този колос на Новото начало, да видите колко точно е притеснен, докато си пие кафенцето във вечерта на протеста и ръмжи „Бегай оттука, мръшляк“ на човек, който му задава учтив въпрос с благ тон в Народното събрание.

И все пак, ако вдигнахте кръвно и премного се стресирахте… ако не ви понасят протести, драги Новоначалници, недейте се занимава с политика – без друго не ви е силната страна.

Но Пеевски продължи с арията на позора:

„Искате ли да блокирам парламента всеки ден и да ги викам долу с моите симпатизанти. Аз нямам по-малко симпатизанти!“

Първо, именно Пеевски всъщност блокира парламента всеки ден, от доста време.

С хората, чиито депутатски места купи, необезпокояван от МВР и прокуратурата. С дръзките им набези върху всеки смислен проектозакон и агресивното прокарване на репресивни и грабителски мерки, той блокира изобщо възможността за реално функциониращо законодателство. Блокира възможността на българите да бъдат наистина представлявани от избраниците си.

Та не, не искаме да блокира парламента, затова и протестираме. Аман!

Второ и най-важно, Пеевски не просто няма по-малко симпатизанти, той няма НИКАКВИ симпатизанти. Има крепостни и наемници. Разликата е от Трън до Шабла.

Но както знаем, той не възнамерява да позволи на някаква дреболия като действителността да го спре. Налага се да го спрем ние.

Мария Спирова

• *Има сериозни, но недоказани засега, слухове, че боят на Шишкото от руснаците в Дубай е последван от дълго лечение и положена за пациента сериозна психиатрична грижа в клиника за психично болни край Виена, която обаче не е дала резултат, за жалост. Въпросът е доколко примерен пациент е той и дали би говорил подобни глупости, празни от съдържание, ако си пие редовно хапчетата?

Пеевски кара Белия автобус ва банк

Пеевски показа на Борисов кой „кара влака“ (или Белия автобус, бел. ред.), използвайки тотално пленената от него БСП. Битката вече не е просто между коалиционни партньори, а се пренася в полето на Министерски съвет (МС) срещу Народното събрание (НС), доминирано от Пеевски.

След като МС формално поиска оттегляне на бюджета, НС няма законово право да ревизира това решение. Играта обаче е много по-дълбока.

Стратегията на Пеевски е изолация на ППДБ и демонстрация на превъзхождаща сила
Пеевски се опитва да държи юздите върху коалицията и да постави Борисов и ГЕРБ в цугцванг – между „досиетата и зависимостите му“ и обществените протести.

Оттук нататък, той ще повтаря опорната точка, че „София не е България“, за да омаловажи протестите.

Лидерите на ПП-ДБ най-накрая намериха вярната бленда (точния тон) към него: директно дори брутално го предизвикват, като го определят като „въздухар“. В една променяща се динамична среда, кухите му думи увиснаха медийно. Едно и също – „народа“ „хората“ – скука.

Пеевски сега е принуден да доказва, че не е въздухар, но е в капан: не може да изкара и една десета от хората, които могат да мобилизират ПП-ДБ. Не може да говори от името на „хората“ защото те са по площадите.

Публичните дискусии по бюджета се оказаха неговата ахилесова пета. Достатъчно е Цонев и сие да излязат още няколко пъти с некомпетентни тези и политически нещата за управляващите са приключили.

Пеевски действа по няколко линии, за да овладее обществения натиск:

Работодатели: Опитват се да изместят по-опърничавата АИКБ през близката до властта КРИБ (на Домусчиев). Този ход обаче среща гневна реакция, тъй като бизнесът е бесен от бюджетните решения. И Домусчиев, колкото и да близък на властта, трябва да се съобразява.

Профсъюзи: Опитват се да „купят“ лоялността на КНСБ, но и тяхната търпимост има граници. Ако не застанат зад работещите, последните ще протестират без тях, а профсъюзите ще се обезсмислят.

Въпреки опитите да омаловажат протеста (като го припишат на абстрактни гласували „срещу бюджета“ или на „Възраждане“), това е отчаяна и тъпа стратегия. Опитът да се изолират ПП-ДБ от преговорите по бюджета ще бъдат поредния автогол, тъй като ще лиши процеса от всякаква легитимност и експертиза. Защото нито профсъюзите, нито работодателите могат да върнат джина на протеста обратно в бутилката.

Но не се заблуждавайте: Пеевски играе ва банк. Той съзнава, че това може да бъде неговата лебедова песен и ако загуби тази битка, цялата му система от зависимости ще се разпадне. Този път няма наивници да правят „сглобка“ с него. ПП-ДБ и другите политически субекти вече знаят, че полумерки не може да има и са натрупали опит как да разглобят Системата по-добре от всеки друг „новак“ в политиката. Нали помните – един бит е по-ценен от двама небити.

Илиян Василев

Bnews.bg