Либералната демокрация е като цяло една вече много изчерпана и загубила легитимност система. В най-могъщата държава в света президент в продължение на 4 години беше човек, който страда от деменция и който не може да управлява дори собственото си тяло и ум, камо ли цяла държава. Но дори дементният Байдън не е толкова тежка присъда за либералната демокрация, колкото е Вучич в Сърбия.
Тоя човек управлява от повече от десетилетие, а ако се разходиш до Сърбия и разпиташ хората, ще видиш, че всеки го мрази. Либералчетата го мразят, националистите и консерваторите го мразят, югосоц носталгиците също. Младите хора го мразят, пенсионерите също. Белградското айти с очила и „Тесла“ го мрази, крагуевският таксиметров шофьор, който слуша Шабан Шаулич, носи разгърдена риза с къс ръкав, която показва обилното му окосмяване по гърдите и има прическа „плешив отпред, дългокос отзад“ – той също мрази Вучич. Младата бариста с лилава коса, която пуши трева и ходи на „инди мюзик“ фестивали, мрази Вучич, футболният хулиган с анаболните мускули и татуировките, който има фирма за „бързи кредити“ – и той мрази Вучич. Младото студентче по журналистика с прогресивни възгледи мрази Вучич, бившият военнопрестъпник на средна възраст от войните през 90-те също мрази Вучич. Белградските европеиди мразят Вучич, сръбските русофили също го мразят.
Как тая система успява да държи на власт с избори човек, който на практика всички го мразят? Дали изборите се фалшифицират? Едва ли, дори да има някакви машинации, са в много малки мащаби. Просто системата е такава, че успееш ли да консолидираш власт и да овладееш медии, олигарси и институции – ще те избират винаги на власт, без значение колко те мрази народа.
Част от вота за него е платен или „корпоративен“. Има и тежка про-Вучич пропаганда в медиите, която влияе на по-податливите. Но основните фактори са деморализацията на електората и невъзможността на самия политически процес да допусне сериозен и достоен противник на Вучич на избори. Почти 50% от хората изобщо не гласуват, а това са тези, които най-силно го мразят Вучич, но не вярват, че гласът им има смисъл. И една от причините за тая деморализация е, че знаят, че ако махнат Вучич, ще сложат на власт евроатлантика и пронатовец Здравко Понош – и съвсем логично си преценяват, че омразният Вучич е по-малкото зло, отколкото да сложат натовец на власт.
Просто политическият процес така е структуриран, че системата няма да допусне сериозен и популярен кандидат – такъв никога няма да получи финансиране и медйно присъствие. Така нареченият „избор“, който либералната демокрация дава на сърбите, е между омразния Вучич и пронатовски политик.
Нещо подобно става и във Великобритания. Там мнозинството от хората мразят демографската подмяна и са против имиграцията, обаче няма как да наложат волята си в уж „либералната демокрация“. Левите (лейбъристи) са глобалистка и промигрантска партия. Десните, така наречени „консерватори“, на практика са също глобалистка и промигрантска партия, даже председателят им е жена-африканка. От „консерваторите“ се отцепи партията на Фараж, която уж трябваше да представя волята на народа и да спре миграцията – и много бързо тая партия стана по-популярна от „консерваторите“. Само и само да предаде и тя народа и волята на своите избиратели – като назначи мюсюлманин за председател, а Фараж заяви, че британец може да е всеки чужденец, който си плаща данъците и следва „британските либерални ценности“.
Просто либералната демокрация ти дава само илюзия за избор, но никога не ти дава истински избор. Тотално изчерпана и компроментирана система.
Тихомир Чергов, фейсбук
Bnews.bg
