Полицейското насилие в Сърбия става все по-брутално, а президентът Вучич показва истинското си лице, като пуска в действие и биячи, лоялни към властта. Вместо подкрепа, от ЕС идва само мълчание, коментират чужди медии.

В последните дни сръбският президент Александър Вучич показва истинското си лице, коментира АРД и припомня, че протестите в страната не спират вече от месеци. Новото сега е, че срещу демонстрантите вече излизат и биячи, лоялни към управляващата партия. Последните изблици на насилие започнаха, след като миналата седмица маскирани мъже, подкрепящи президента Вучич, нападнаха демонстрантите в две села на Северна Сърбия с палки и бомбички. Полицията наблюдаваше схватката безучастно, без да въдвори ред, припомня още медията.

Ескалация на насилието по сръбските улици

Оттогава насилието ескалира, като за това отчасти допринасят и някои участници в протестите срещу правителството, които преминаха към вандалски прояви и палежи. Полицията действа все по-твърдо срещу тях, но не арестува само онези, които палят и рушат. Всеки, който е излязъл на протест в Сърбия, може да очаква да му бъдат сложени белезници, пише АРД.

През изминалата седмица контролираната от правителството държавна телевизия публикува снимки на арестувани протестиращи, които са сложени на колене с лице към стената и ръце зад гърба, като до всеки от тях стои по един полицай в пълно бойно снаряжение. От друго населено място се съобщава за това, че полицай е нанесъл побой на активистка и я е заплашил, че ще я изнасили.

„Така сръбската държава отговаря на онези свои граждани, които вече от девет месеца са по улиците и протестират срещу корупцията в държавата. А държавата – това е Вучич. Сръбският президент иска да задуши опитите на гражданското общество да търси справедливост“, пише АРД. Хората обаче са непримирими и търсят не само отговорност за загиналите в Нови Сад през миналата година – те искат избори и Александър Вучич да не бъде повече начело на тяхната държава. За да остане на власт, президентът на Сърбия многократно е използвал различни националистически настроения в страната и е търсил подкрепа от малцинствата в Босна и Херцеговина и Косово. Този път обаче този ход може и да не проработи, пише “Файненшъл Таймс”.

Двата варианта пред Вучич

Авторитарните лидери, какъвто вече е Вучич, рано или късно се изправят пред два възможни варианта, за да останат на власт, пише американската медия в коментар по темата за протестите в Сърбия. Единият е да засилят репресиите, да укрепят богатството на близкото си обкръжение и да ограничат още повече независимите медии, ако има такива. Вторият – да се подчинят на призивите на опозицията за реформи и да опитат да поведат страната си към някаква промяна. Повечето в тази позиция избират първия вариант. Изглежда Вучич прави същото.

В годините, в които управлява Сърбия, Вучич се опитваше да балансира, включително и на международната сцена. Белград е кандидат за присъединяване към ЕС, но в същото време авторитарният лидер на страната поддържа близки отношения както с Русия, така и с Китай. Не дотолкова обаче, че открито да предизвиква Брюксел.

ЕС игнорира сръбското гражданско общество

Деветте месеца с протести не накараха Обединена Европа да се ангажира с каузата на гражданското общество в Сърбия. От Брюксел няма и дума на подкрепа за протестиращите, коментира АРД. Въпреки че Сърбия все още е само кандидат за членство в ЕС, Вучич поддържа тесни връзки с лидери на Общността, не на последно място благодарение на перспективата за европейските минни компании, които биха могли да експлоатират големите литиеви залежи на страната. Европа иска да извлече ползи от сръбската икономическа сила, без значение колко корумпирани са ръцете, които имат решаващо влияние в страната, коментира Зилке Хане за АРД.

Време за действия

Вместо подкрепа за хората в Сърбия, които се стремят тъкмо към онези ценности, с които Европа се гордее, Брюксел не дава на сърбите нищо. По този начин Европейският съюз си прави лоша услуга и се дискредитира, пише още АРД.

Този пасивен подход не е приемлив. Вучич трябва да бъде принуден да поеме повече отговорност и да проведе наистина честни избори, ако иска Сърбия да гледа напред към потенциално членство в ЕС, отбелязва и “Файненшъл Таймс”. Алтернативата е Сърбия да тръгне по пътя, по който за съжаление е тръгнала Грузия, превръщайки се във „фалшива демокрация“, върху която ЕС няма влияние и за чиито прегрешения може само да издава протестни декларации.