Върховният лидер на Иран аятолах Али Хаменей е разработил маршрут за оттегляне от Техеран в случай, че неговите сили не успеят да потушат недоволството. „План Б предвижда евакуацията на Хаменей и най-близкия му кръг от съратници и роднини, включително сина му и назначен за негов наследник – Мохтаба“, твърди разузнавателен източник, цитиран от британският в. „Таймс“.
Бени Сабти, който в продължение на десетилетия е служил в израелското разузнаване, твърди пред изданието, че в случай на бягство Хаменей ще се отправи към Москва, тъй като „за него просто няма друго място“.
Според него Хаменей също така се „възхищава на Путин, а иранската култура е по-близка до руската“. Планът за бягство се основава на примера за бягството на неговия съюзник – сваления сирийски лидер Башар Асад, който през декември 2024 г. напусна Дамаск със самолет и отлетя за Москва, за да се събере със семейството си, малко преди опозиционните сили да превземат столицата.
„Те са разработили маршрут за напускане на Техеран, в случай че почувстват необходимост да бягат“, твърди източникът, добавяйки, че планът включва „натрупване на активи, чуждестранни недвижими имоти и налични средства за осигуряване на безопасно преместване“.
Известно е, че Хаменей контролира обширна мрежа от активи, част от които са регистрирани чрез една от най-влиятелните организации в Иран – „Сетад“, която е част от системата на полудържавни благотворителни фондове, известни с финансовата си непрозрачност. Според разследване на агенция Ройтерс от 2013 г., общата стойност на тези активи се оценява на 95 милиарда долара и включва недвижими имоти и компании, които са изцяло собственост и под контрола на Хаменей.
Много от най-близките му сътрудници, включително секретарят на Върховния съвет за национална сигурност на Иран Али Лариджани, който предупреди президента Доналд Тръмп да не се меси в делата на Техеран, вече имат членове на семействата си, които живеят в чужбина, включително в САЩ, Канада и Дубай.
През последната седмица градове в целия Иран, включително свещеният град Кум, бяха обхванати от вълна от национални протести, провокирани от икономическите трудности.
Протестиращите обвиняват силите за борба с безредиците – в състава на които влизат Корпусът на стражите на ислямската революция (КСИР), милицията „Басидж“, полицията и армията – в употреба на насилие, включително стрелба с бойни патрони, сълзотворен газ и водни оръдия за разпръскване на демонстрациите.
Тези сили са под пълното командване на Хаменей, който е върховният източник на власт в Ислямската република, стоящ над армията, съдилищата и средствата за масова информация. Той разчита на КСИР като основен инструмент за осигуряване на властта си.
Планът за бягство ще бъде приведен в действие, ако Хаменей почувства, че неговите силови структури не изпълняват заповедите му. Дезертирането и преминаването на другата страна са изключително сложни процеси: Хаменей е изградил система, в рамките на която защитава лоялистите, контролира ключовите назначения и осигурява тяхната безопасност – това следва от психологическия профил на лидера, изготвен от една от западните разузнавателни служби.
В същия анализ се отбелязва, че след 12-дневната война с Израел миналата година Хаменей е станал „по-слаб – както психически, така и физически“.
Той почти не се появява на публични места и, което е особено забележително, през последните няколко дни на протести не е бил нито видян, нито чут. По време на войната Хаменей се е укривал в бункер, избягвайки съдбата на редица други високопоставени служители на КСИР, което е подхранило „обсесията му да оцелее“.
В доклада той е описан като „параноичен“ лидер – черта, която е формирала плана му да напусне Иран в случай на загуба на лоялността на силите за сигурност. „От една страна, той е дълбоко идеологически мотивиран, а от друга – прагматичен в оценката си на случващото се: допуска тактически компромиси в името на дългосрочна, по-висша цел, мисли в дългосрочен план“, се казва в оценката.
Хаменей е роден през 1939 г. в Мешхед в семейство на религиозни служители от азербайджанско-тюркски произход. В младостта си се интересува от поезия, персийска и западната музика, литература, чете класици, включително Толстой и Стайнбек.
По времето на управлението на последния шах на Иран Мохамед Реза Пехлеви Хаменей се присъединява към опозицията. Той е арестуван и измъчван няколко пъти от тайната полиция САВАК, а през 1981 г. преживява покушение, в резултат на което губи пълната функция на едната си ръка.
Според доклада, покушението засилило у него усещането за „божествена мисия“ – да води Иран по пътя на противопоставянето на Израел и Запада и да запази режима на всяка цена. След революцията той става заместник-министър на отбраната и член на управителните съвети, а след това – президент на страната.
След смъртта на предишния върховен лидер Рухола Хомейни Хаменей идва на власт, въпреки че не притежава пълния набор от признати богословски квалификации, традиционно необходими за тази длъжност.
Той се смята за лидер на шиитските мюсюлмани по целия свят, оправдавайки с това инвестициите в така наречената „ос на съпротивата“ – „Хизбула“ в Ливан, ХАМАС в Газа, както и шиитските движения и въоръжени формирования в Ирак, Сирия и Йемен.
Разгромът на тези външни фронтове по време на войната с Израел накара иранците да се усъмнят в целесъобразността на инвестициите във външни сили, вместо да подкрепят собственото си население, което се оказа в условия на рекордна инфлация и бързо влошаващи се условия на живот. Един от лозунгите, които се чуваха по улиците на Иран, гласеше: „Няма Газа, няма Ливан – ще дам живота си само за Иран“.
Източник: dir.bg
Razkritia.com
