Президентската борба за власт в Украйна: Първият тур отива при Зеленски

Изборната инициатива на Фьодоров имаше за цел да окаже натиск върху Зеленски. Но вотът в Радата за новия министър на отбраната показва: Засега президентът е запазил превес.

Николас Бутилин

Видео посланието на Михаил Фьодоров все още беше водещата новина в Киев в четвъртък. С искането си за президентски избори в разгара на войната, сваленият министър на отбраната внезапно разпали отново предизборния дебат в Украйна и директно се насочи към Володимир Зеленски. Но само ден след тази фронтална атака срещу президента, трябва да се каже: Засега Зеленски спечели борбата за власт.

Във вторник Върховната рада, парламентът, избра Евгений Хмара за нов министър на отбраната с над 300 гласа. За президента Зеленски това е победа и сигнал за всички, които наскоро поставиха под въпрос контрола му над парламента и армията.

Бившият министър на цифровите технологии и до юли министър на отбраната Фьодоров, когото Зеленски уволни по време на разместване на кабинета, през последните седмици все по-често започваше реторична офанзива. Федоров и неговите поддръжници очевидно са се надявали да го върнат на министерския му пост. Според обкръжението на Федоров, това би довело до ефективно отстраняване на армията от прекия контрол на президента. Фактът, че това не се случи, вероятно ще бъде възприет в Киев като явно поражение за 35-годишния бивш министър.

Между вълните от арести и гласуването
Времето на тези скорошни събития също е забележително. В същата сутрин, в която беше гласувано за назначаването на Хмара, украинската агенция за борба с корупцията НАБУ обяви „специална операция“ срещу заместник-началника на президентския кабинет Ирина Мудрая и срещу бизнесмена Вадим Столар, който уж редовно е помагал на президентската администрация за осигуряване на гласове в парламента.

Според украинската платформа „Страна“ тази операция очевидно е имала за цел да отмени вота. Фактът, че това не се случи в сряда в Днепър, предполага, че подкрепата за Зеленски в Радата е по-силна, отколкото може би са ни накарали да повярваме националните протести от последните седмици.

Подкрепа дойде и от опозиционния лагер. Дори партията „Европейска солидарност“ на Петро Порошенко гласува за Хмара – вероятно не толкова от симпатия към кандидата, колкото от отхвърляне на Фьодоров, както спекулират украинските коментатори. Следователно може да се каже, че това е по-малко глас за новия министър и повече глас срещу Фьодоров. „Той прекали с играта си“, е думата от Киев.

Още преди гласуването Фьодоров се беше подготвил за възможността за поражение. В деветминутно видео обръщение, публикувано във вторник вечерта, той призова за президентски избори по време на войната. Западните наблюдатели на Украйна смятат този ход за най-крещящата вътрешна атака срещу Зеленски от началото на войната през 2022 г.

„Демокрацията не трябва да бъде заложник на Русия. Борим се именно защото искаме да останем свободна европейска държава“, каза Фьодоров. Той не спомена Зеленски по име, но обвинението беше недвусмислено. Страната е лошо управлявана и корупцията не се бори ефективно въпреки военното положение. „Хората не могат да живеят безкрайно в държава, в която не разбират защо се вземат определени решения, защо някои реформи се прокарват, а други се блокират“, продължи Фьодоров. Критиките му към кадровата политика на Зеленски бяха особено остри. „Особено опасно е, когато в обществото се създаде впечатлението, че най-важният критерий за назначаване на дадена длъжност не е професионализмът, резултатите от работата или способността за промяна на страната, а по-скоро личната лоялност към системата.“

Дали тази инициатива действително ще бъде от полза за Фьодоров и неговите амбиции е съмнително. Изборите в Украйна са преустановени от въвеждането на военно положение през 2022 г., а мандатът на Зеленски, който първоначално трябваше да изтече през май 2024 г., беше съответно удължен. Корекция на курса би изисквала мнозинство в Радата за изменение на военното положение, а това мнозинство, както показва вотът на Хмара, изглежда няма голяма склонност да се съобрази с Фьодоров.

Нещо повече, скорошно проучване на Центъра за социални изследвания „Созис“ показва защо Фьодоров може да се интересува от избори, докато Зеленски едва ли. Според социологическите проучвания, Зеленски би получил 22,3% от гласовете на първия тур, бившият главнокомандващ и настоящ посланик в Лондон Валери Салушни – 21,4%, а Фьодоров – 13,1%. Въпреки това, на евентуален балотаж, Зеленски би загубил както от Салушни, така и от Фьодоров, според социологическите проучвания.

Победа на Зеленски, ама само на първия тур, губи балотажа

Победа на Зеленски, която може и да не е такава.

Колкото и ясен да беше резултатът от гласуването в Радата, борбата за власт едва ли ще е окончателно приключила. Докато Зеленски все още контролира парламента, няколко украински анализа показват, че поддръжниците на Фьодоров все още имат важен коефициент за преговори: украинските антикорупционни агенции НАБУ и САПО. Освен това, кръгът от поддръжници на Фьодоров се състои предимно от проевропейски фигури, които преди това са имали тесни връзки с Демократическата партия в САЩ. Освен това се твърди, че Фьодоров има зад гърба си проукраински европейски донори.

Bnews.bg