Младите хора между 18 и 29 години са гласували много по-активно на 9 юни в сравнение с останалите бг граждани – 49% от имащите право на глас младежи са упражнили своя вот за депутати. За представители в европарламента са гласували около 45 на сто. 

Най-много младежи от общия вот подкрепа, която е получила на изборите, събира “Има такъв народ” – 23 на сто от всички гласували за нея са на младежка възраст. На второ място в тази своеобразна класация е ДПС – 19% от всички гласували за партията са на младежка възраст. Следва коалицията ПП–ДБ – 14% от всички гласували за формацията са младежи. Една десета от гласувалите за ГЕРБ са млади хора (18-30 г.). Най-малко младежи сред гласувалите за нея събира БСП – 6 на сто от всички подали гласа си за основната партия в лявото пространство в страната са млади хора.

В контраст с установените нагласи, че младите са аполитични и неактивни по време на избори, са резултатите от изследване, описани в доклад на на Галъп интернешънъл и Национален младежки форум, който беше съставен и представен с подкрепата на Център за развитие на човешки ресурси.

“Резултатите от изборите за Европейски парламент сочат възходяща подкрепа за политически партии с по-скоро десен и консервативен идеологически профил, но в голяма част, младежкия вот може да бъда определен като “наказателен” или “протестен”, “търсещ политическа алтернатива”. Това показва утвърдилата се у нас традиция, че опцията “не подкрепям никого” в избирателните бюлетини има по-голям дял млади избиратели от всички политически партии.,” отбелязва още доклада.

Младежката активност намалява, но се задържа над средната през последните 4 години.

През април 2021 г., избирателната активност, сред групата на младежите на изборите за НС, достига до около 70 на сто от всички младежи, имащи право на глас. Тогава протестите и пандемичната обстановка оказват своето влияние в политическата ангажираност на младите, посочват от Галъп.