Богомил Бонев, министър на МВР 1997-1999

Длъжността „Главен секретар на МВР“ отново събира публичен интерес след работата на Георги Кандев срещу купения вот. Мразят го само купувачите на вота.
Предишен такъв интерес имаше към Бойко Борисов като главен секретар. Но разликата между двамата е огромна. Кандев е полицай от кариерата, завършил академията на ФБР в Куонтико, както и куп други специализации, известен, преди да стане главен секретар в Европол и Интерпол, владеещ перфектно английски. Той наистина работеше досега и то добре. За разлика от Борисов, който имаше представа за работата на МВР само от другата страна на барикадата – като обект на разработки. Но за сметка на това, щом се добра до поста, започна невиждан до този момент пиар. Той може да се намира в Бургас, примерно, за да обере плодовете от труда на полицаите там по някакъв случай. В този момент, ако се разкрие нещо във Видин, Борисов крещи по телефона: „И да кажете на журналистите, че е под личното ръководство на главния секретар!“.
Така изгради политическата си популярност на гърба на служителите от МВР, без да има лично никаква заслуга. Ще приемем, че е случайност, че точно по негово време станаха най-знаковите убийства на хора от предишното му обкръжение. Даже „царя“ се изцепи тогава, че нямало лошо сами да се прочистват.
И една история от тайните в мебелировката на кабинета на главния секретар:
Всеки на тази длъжност от 1993 г. досега може би трябва на научи историята на една дупка на дървената ламперия на тавана в кабинета си. Намира се точно над стола на главния секретар.
През 1992 г. бях главен секретар в първото правителство на СДС. Имаше един министър на труда и социалните грижи – Векил Ванов. Та той поиска да му дадем пистолет. Разбрах, че в казармата е бил трудовак и го пратих в Столичната дирекция да мине курс на обучение.
След курса ми се обади и поиска да стреля. Поканих го в МВР, там има малко стрелбище долу в подземието. Още сме в кабинета ми и аз започвам да вадя от касата личното си оръжие и боеприпаси. Имах тогава револвер с калибър 357 Магнум. Оставям револвера на бюрото и се обръщам към касата за патроните. В този момент до ухото ми оглушителен изстрел. Обръщам се и гледам министърът държи учудено револвера и трепери. През вратата влизат пребледнели секретарката и шофьора ми. Какво правиш, бе, питам Ванев.
Ами мислех, че не е зареден, заеква човекът. Бързо му взех револвера от ръцете да не направи още някоя беля.
При обучението полицаите му показали само пистолет. Как се разглобява, почиства и пр. Револвер не бил виждал.
Все едно да дадеш огнестрелно оръжие на малко дете.
Чиста случайност, че не ми отнесе главата.
Тази случка е поука за всеки следващ главен секретар.
Не пускайте политици в кабинета си. Може да ви струва кариерата, а даже и нещо повече.