“Маркет линкс“ на Румяна Бъчварова: Румен Радев се ползва с най-високо доверие – 51%, ако изборите са сега – той влиза в парламента с 25.6%. Макар и да няма обявена партия президентът вече е първа сила и е в състояния на мощен растеж.
Има и друг феномен – за първи път президент на България си вдига рейтинга драстично след като напуска поста си – в случая доброволно.
Щом Радев и неговият проект тръгват с летящ старт, това означава вълна за тях в края и увеличаване не резултата с още минимум половин милион гласа или близо до или над 120 мандата и над 40% резултат. Резултатът за Радев ще капитализира гнева на протеста и ще заличи малките формации – Величие, Меч, АПС, БСП и ИТН. Почти е сигурно, че ГЕРБ и ДПС ще паднат под 80 депутата и няма да дърпат повече конците в съдебната система чрез назначаването на ВСС. Възраждане са най-потърпевши от влизането на Радев в политиката, а вотът за малките партии е пропилян и по-добре не гласувайте за тях.
Доверието е останалите политици е на дъното – Костадинов е с 16% и бие Борисов с 15%, Асен Василев и Ивайло Мирчев имат по-малко доверие и от Руди Меча – по 12%. Недоверието в Пеевски копае дъното – 9 от 10 българи ще го бият на улицата, ако го срещнат – минус 86%.
ГЕРБ-СДС втори с 15.4%, ПП-ДБ са трети, ако изборите се провеждат днес.
Между 4 и 6 политически формации се очаква да присъстват в следващия парламент. Ако изборите са сега, в новото Народно събрание влизат формацията, с която ще отиде на изборите Румен Радев, ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, ДПС-Ново начало и „Възраждане“. Левицата не се доближава до 4-процентната бариера. Това сочат данни на социологическото проучване на Маркет Линкс, изнесени от социолога Добромир Живков в „Тази сутрин“.
Доверието в институциите остава критично ниско, като правителството и Народното събрание се доближават до най-неблагоприятните си стойности за последните години. Румен Радев е единствената политическа фигура с положителен нетен рейтинг, като доверието към него нараства след напускането на президентския пост.
Кабинетът в оставка с премиер Росен Желязков приключва с около два пъти по-ниско ниво на обществено доверие в сравнение с първия месец на своя мандат. То е второто по доверие в началото си правителство. Това на Кирил Петков от декември 2021 е стартирало със 36% доверие, а третото е воденото от Николай Денков, което беше подкрепяно от 22% от пълнолетните българи, коментира Живков.
Напрежението в обществото тлее. Още от 2020 г., но сега е с много по-голяма сила. С ареста на кмета на Варна, се влоши още повече напрежението.
51-вото Народно събрание се приближава до негативния рекорд на предходния парламент, който приключи своята дейност през ноември 2024 г. с декларирано доверие от едва 6% от гражданите, коментира социологът.
Доверието в Румен Радев след напускането на президентския пост нараства с 6-7 пункта, докато делът на деклариращите, че нямат доверие намалява с 9%. Това развитие маркира широкия мажоритарен потенциал на Радев, от който той успява да мобилизира едва половината. Той се ползва с 51% доверие, Костадин Костадинов – с 16%, Бойко Борисов – с 15%, Радостин Василев – с 14%.
Повишава се мажоритарният потенциал на Румен Радев, твърди Добромир Живков.
При Асен Василев разликата е драстична – доверието е 12%, а недоверието – 77%м при Делян Пеевски доверието към него е 8%, а недоверието – 86%.
Разликите в нивата на подкрепа на партийните лидери и водените от тях формации, показва склонности да се доверява повече персонално на водещата партийна фигура, отколкото на самата организация. Електоралната подкрепа за съществуващите партии намалява, особено за формациите около 4-процентната бариера, които са найуязвими към новия политически проект.
При избори сега коалицията около Румен Радев печели изборите с 25.6% от заявилите, че ще гласуват на предсрочния вот. На второ място се нареждат ГЕРБ-СДС с 15.4%, а на трето място „Продължаваме промяната – Демократична България“ с 12.5%, сочат данните. Следват „ДПС – Ново начало“ с 10.5% и „Възраждане“ с 4.5%.
Дълго коментираната поява на Румен Радев в борбата за изпълнителната власт беше заявена открито, но все още не е обективизирана в конкретна коалиция, въпреки направените заявки. Това налага уговорката, че при липса на конкретно име на формацията и на водачите на листи в многомандатните избирателни райони, се намираме в ситуация, в която измерваме проекцията на все още несъществуващ реално феномен. „Въпреки това опитът от последното десетилетие показва, че резултатите от проучванията могат да бъдат достатъчно добър ориентир за моментните нагласи на гражданите. Макар и с все още ниска мобилизация, ясно се вижда възможността нова формация, ръководена от Радев, да бъде първа политическа сила след изборите“, отбеляза социологът Добромир Живков пред bTV.
От друга страна, мащабите на промяната в електоралната подкрепа ясно показват, че в тази кампания не става въпрос за оттегляне и пренасочване на периферията на политическите сили към нов проект, а за значително преструктуриране, каквото изглеждаше, че може да бъде очаквано. Добромир Живков посочи, че сме свидетели на процес на формиране на ядрото на нова политическа сила, колкото и условно да изглежда това в принципно изменчивия характер на гласуването на значими по обем социални сегменти. Всичко това е за сметка на всички парламентарно представени сили, но най-вече на тези, които са около бариерата от 4%. Така регистрираните тенденции подсказват, че фрагментацията на партиите в следващия парламент може да намалее и той да бъде съставен от най-малко 4, но и не повече от 6 формации. Социолозите отбелязват предизборна мобилизация, но не толкова висока, както беше по времето на Симеон Сакскобургготски и при появата на ГЕРБ през 2009 г.
Важно наблюдение от проучването е фактът, че основният дял от привърженици на нова партия на Румен Радев се формира от миграция от политическите сили, представени във все още работещото Народно събрание (15%). Вторият стълб е съставен от нови гласоподаватели, които не са участвали на последните избори през октомври 2024. Третият представлява гласувалите за малки формации, както и „не подкрепям никого“. При липса на достатъчно ясно ценностно позициониране на новата формация на Радев, изглежда става въпрос за преливане на наказателен и антисистемен по своя характер вот. Това се потвърждава от видимата възприемчивост на симпатизантите на Румен Радев към евроскептични и прокремълски позиции, с което профилът на подкрепящите го се припокрива с този на симпатизантите и гласоподавателите на „Възраждане“ и „Величие“.
В изследването подкрепата за ЕС намалява с 3 пункта, като едновременно се забелязва два пъти по-висок прираст в подкрепа за напускане, като сега се доближава до около 1/3 от всички имащи право на глас. Малко по-стабилна е подкрепата за НАТО, което изглежда обяснимо с общото усещане за геополитическа несигурност и повишени рискове от разрастване на съществуващите и разгаряне на нови конфликти. Членството в НАТО се възприема от близо половината българи, като гарант за териториалната цялост на страната. Първите обективни сигнали за мащабно преструктуриране на вътрешнополитическия пейзаж и консолидирането на евроскептично и прокремълски настроените сегменти в подкрепа на формация с лидер Румен Радев, повдигат важни въпроси относно потенциални бъдещи опити за пренастройване на външнополитическия курс на страната.
Изследването е платено от БТВ.
Bnews.bg
