Възможно е тя да влияе пряко върху промените в морското равнище

Феноменът представлява обширна зона в земната кора, където гравитационното привличане е по-слабо от средното. В случая с Антарктида ефектът се обяснява със бавни движения на скалните маси дълбоко под ледената покривка, комбинирани с влиянието на въртенето на планетата.

В ново изследване, публикувано в списание Scientific Reports, професорът по геофизика Алесандро Форте от University of Florida и изследователят Петар Глишович от Paris Institute of Earth Physics анализират как промените в скалните структури корелират с мащабни климатични трансформации на континента.

Екипът създава подробна карта на гравитационната аномалия, използвайки глобални записи на земетресения. „Представете си компютърна томография на цялата Земя. Нямаме рентгенови лъчи, но имаме земетресения – техните вълни осветяват вътрешността на планетата“, обяснява Форте.

Чрез компютърни модели учените реконструират състоянието на гравитационната аномалия отпреди около 70 милиона години – период, когато динозаврите все още са съществували. Данните показват, че гравитационната „дупка“ постепенно се е засилвала, съвпадайки с охлаждането на климата и широкото разпространение на ледниците в Антарктида.

Формирането на масивни ледени щитове е оказало значително влияние върху морското равнище и киселинността на океаните. Въпреки това учените подчертават, че все още няма доказана причинно-следствена връзка между движенията в земната мантия, гравитационните промени и растежа на леда.

Следващата стъпка е да се изследва дали засилването на гравитационната аномалия може пряко да влияе върху промените в морското равнище. По-доброто разбиране на връзката между вътрешността на Земята и климатичната система може да помогне за оценка на стабилността на големите ледени покривки в дългосрочен план.

Източник: dir.bg

Razkritia.com