В България 126 формации са подали финансови отчети в Сметната палата миналата година, за да докажат на държавата, че съществуват. Десетки от тях обаче не декларират никакви приходи, нито разходи, което оставя страничния наблюдател в недоумение дали и как развиват каквато и да било политическа дейност. Иначе казано, освен подадените документи пред одиторите, не изглежда такива формации да показват признаци на живот, пише „Сега“.

Това прави впечатление от данните, които Институтът за развитие на публичната среда (ИРПС) е обработил от подадените партийни отчети в Сметната палата за 2024 г. Проучване на института от април т.г. показа, че 59 партии не са обявили никакви приходи за миналата година. Според друго проучване, публикувано сега, почти една трета от партиите не са похарчили никакви средства за осъществяване на своята дейност. Как и защо тогава съществуват – на тези въпроси няма ясни отговори.

Общият размер на приходите за всички партии възлиза на 36 353 015 лв. В огромната си част (34 789 000 лв. или 96%) тази сума се пада на парламентарните политически сили. Едва 18 от партиите у нас са декларирали годишни приходи над 100 хиляди за 2024 г., като 14 от тях получават държавна субсидия.

Тези субсидии, които идват от парите на данъкоплатците, дава 48 на сто от приходите на партиите (17 430 543 лв.). На даренията се падат 34 на сто (12 359 000 лв.), а на членския внос – 13 на сто (4 786 472 лв.).

Най-значителни са приходите на ГЕРБ – 9 276 000 лв., като на субсидията се падат половината от тази сума. На второ място по приходи за миналата година се нарежда ПП с 6 333 000 лв., следвана от БСП с 4 937 000 лв., които идват в най-голяма степен от дарения. ДПС се нарежда на четвърто място по приходи – 4 774 000 лв. При „Възраждане“ субсидията дава 94.4% от бюджета на партията – 2 628 000 лв.

Общите разходи на партиите за 2024 г. възлизат на 36 274 532 лв. Както се вижда, те почти балансират приходите и отново се падат в огромната си част на парламентарно представените политически сили. Първа по харчове е ГЕРБ с 8 511 000 лв., следвана от ПП с 6 688 000 лв. и ДПС с 4 885 000 лв.

Близо половината от разходите се падат на неясното и твърде общо бюджетно перо „външни услуги и материали“ – 14.9 млн. лв. или 41%. За възнаграждения и осигуровки партиите са изплатили 8.8 млн. лв. или 24% от сумарните разходи. Още толкова се обявени като разходи за избори.

За отбелязване е, че едва 23 партии са декларирали, че заплащат труд на служители. Тук отново изниква въпросът – останалите стотина формации с каква администрация поддържат структурите си, ако въобще го правят.

От ИРПС напомнят, че финансирането на партиите трябва да бъде по-детайлно записано в закона, тъй като в момента не отговаря на международните стандарти и добрите практики, което затруднява проследяването на парите на политиците.

Narod.bg