Допреди години “български мюсюлмани” и “бедност” бяха неразривно свързани понятия – не и днес. Като стотици хиляди български граждани и хората от този етнос потърсиха работа в западни държави, мнозина взеха и семействата, а някои общности – и имамите си. Днес част от тях са се устроили и работят в Германия, Нидерландия, Испания, други се връщат в България, строят нови къщи, купуват и ремонтират имоти и демонстрират все по-добър стандарт на живот.

Тези хора вече много трудно ще бъдат контролирани от партии като ДПС и други, които търсят гласовете им, тъй като те не разчитат на социални помощи, фалшиви ТЕЛК-ове, място в общинска администрация, нископлатена и неквалифицирана работа, а на добре платен труд и условия на живот в уредени правови държави. Наред с това българските емигранти с мюсюлманско вероизповедание получават равен достъп до образование и професионално обучение, което насърчава интеграцията им на трудовия пазар в Европа.

Дарения за чужбина

“Българските мюсюлмани са по-добре отпреди, разполагат с повече средства, което им позволява да живеят сравнително добре, замогнаха се – и даряват”, казва пред Дойче Веле главният мюфтия Мустафа Хаджи. Поводът да разговаряме е съобщение на Главно мюфтийство за благотворителна кампания “Сподели курбана си” 2024 – 1600 курбана, раздадени в България, 223 – в Газа под формата на консерви, и седем раздадени като топъл обяд в Йерусалим, както и 763 курбана в Буркина Фасо и Нигерия за нуждаещите се. На въпрос защо в Африка, главният мюфтия отговаря, че причините са две – има много нуждаещи се, а и месото е в пъти по-евтино. “Ще ви дам пример: един курбан за Газа струва 620 лева – животните се колят в Египет, в България струва 450 лева, а за Африка излиза 230 лева.” В България една част от месото се съхранява във фризери за нуждите на мюсюлманските училища.

Според главата на мюсюлманското вероизповедание даренията в чужбина са практика отпреди 5-6 години, когато все повече български мюсюлмани започват да живеят и работят зад граница. С дарени от тях средства са помогнали и на джамия в Непал – за да се осигури топъл обяд, тъй като хората там ядат месо броени пъти в годината. Освен това събират и изпращат дарения за изкопаване на кладенци и построяване на чешми, защото достъпът до вода е огромен проблем и в Африка, и в някои региони на Азия. “В Непал изкопаването на кладенец излиза около 1200 лева… (в България е поне два пъти по-скъпо, б.а.). Хората там живеят трудно, но не се оплакват. Трудният живот прави хората силни, сладкият – слаби”, казва Мустафа Хаджи. Главният мюфтия посочва, че кладенци се налага да се копаят често, тъй като на 3-4 години пресъхват.

В изследване на нагласите на българските мюсюлмани през 2017 г., подкрепено от фондация “Конрад Аденауер”, на въпроса: “Дарявате ли за нуждаещите се?”, 13.4% отговарят, че го правят често, а 46.8% – понякога. Макар да няма по-ново проучване, ситуацията днес изглежда променена в полза на активното дарителство и главният мюфтия отдава това както на по-добрите доходи на българските мюсюлмани, така и на факта, че “хората започнаха да се образоват и да познават света”.

Дарителите са и турци сунити, и турци алевити, българоезични мюсюлмани, роми мюсюлмани. Мустафа Хаджи обяснява, че документират даренията със снимки и видео материали.

Янко Янков е български мюсюлманин и ром като етническа принадлежност, един от хилядите, установили се в Нидерландия, който работи в строителството, посещава редовно джамия и дарява. На страницата си във Фейсбук е публикувал снимки от дарение за деца в Уганда, направено за Световния ден на ромите – 8 април, “Повод за лична гордост – да нахраниш стотици деца в Уганда”, е написал в публикацията. (Янков е дал ифтар в свещения за мюсюлманите месец Рамазан.)

Главният мюфтия обяснява, че в Европа българските мюсюлмани пренасят и модела от България – на добро съжителство и толерантно разбиране за религията. За да го запазят, да не започнат да мислят по-радикално, получават подкрепа от Главно мюфтийство, разказва Мустафа Хаджи. С общи усилия са намерени 6 сгради за джамии – три в Ливърпул, две – в Германия и една в Белгия, в Испания също е закупен имот за мечит (малка квартална джамия, молитвена зала, б.а.), изпратен е и свещенослужител.

Как се преобръщат стереотипите

Пред ДВ д-р Йелис Еролова, специалист по етнически общности и миграция от ИЕФЕМ – БАН, коментира, че образът на турците в публичното пространство се свързва или с тяхната религия, или с ДПС, докато на емиграцията и мобилността на мюсюлманите от България се отделя по-малко внимание. А на ромите се приписват различни стереотипни характеристики – че са бедни, необразовани, социална тежест, носители на болести, престъпност, на радикален ислям и т.н., казва д-р Еролова. Нейните изследвания показват, че почти всяко семейство има близки в чужбина, на чиято финансова помощ се разчита почти ежемесечно – за битови сметки, за лекарства и за храна, реновиране на домове. А някои от замогналите се роми емигранти инвестират и в недвижими имоти и в дребен бизнес в България. А по време на пандемията от COVID-19, ромите емигранти подпомагаха не само роднините си, но и най-бедните жители в селищата, където са израснали, отбелязва тя.

Показател за повишено качество на живот на мюсюлманите емигранти и роднините им са пътуванията и почивките. “Всъщност в нашумелия случай за платените 600 лв. за три пържоли от миналата година от Варна, вниманието бе насочено към цената, а не към възможността на клиента (мюсюлманин от търговищкото село Обител, живеещ в чужбина) да ги заплати”, казва д-р Еролова. “При направените от мен проучвания сред разделени ромски семейства, живеещи в България и чужбина, най-възрастните им членове потвърждават, че летните им почивки са били възможни през социализма, когато са били организирани от предприятията, в които работят – а сега почиват едва през последните години”.

Преобръщат ли се стереотипите – проф. д-р Христо Кючуков, преподавател по интеркултурно образование и психолингвистика в университета в Катовице, Полша коментира пред Дойче Веле. “Стереотипите са “терористи, агресивни, бедни” и в това отношение ромите мюсюлмани не правят изключение. Самият факт, че в България има четири дисертации как да се преборим с радикализацията на ромите мюсюлмани показва такова мислене”, казва той.

“Истинската същност на мюсюлманите – да помагат”

“Даренията всъщност показват истинската същност на мюсюлманите – да помагат, да дадат на по-бедния. При тях има едно разбиране, че когато даряваш, си изкупваш греховете, молиш за прошка. Благотворителността е показател и за доброто финансово положение на хората, които живеят в Европа. Част от ромите мюсюлмани, които живеят в България, са в тежко икономическо положение. Но дарителите са хора, които работят, изкарват добри пари и могат да си позволят. Моята сестра и нейният съпруг – ние сме роми мюсюлмани, дариха за курбан байрам в Африка и заклаха там агне, направиха и второ дарение за чешма. Когато я попитах защо в Африка, тя каза, че с парите, които са дали, в България и Турция почти нищо не може да се направи, а там са нахранили деца”.

Университетският преподавател, който живее в Берлин и преподава в Полша, коментира, че в България до ден днешен този негативизъм, това дискриминационно отношение към мюсюлманите, към различния, съществува. “В Западна Европа никой не се интересува от верската ти принадлежност, ценят те и уважават такъв, какъвто си. Когато съм в университета и се случи Рамазан Байрам или Курбан Байрам, в кухнята там знаят, че имам празник и за мен се готви специално ястие, никакво свинско. Ето такова е отношението и разбирането”.