Дефицитът на пазара на труда, казват синдикатите, диктува ръстове на заплатите, които невинаги са свързани с квалификацията. Ако не виждате тук златна мина, то погледнете навън – от Кресна до Дуранкулак всички протестират и всички (без медицинските сестри и специализантите) получават каквото поискат. За едни има по 300 лв. на калпак (шофьорите в София), за други – 180% от средната заплата (преподавателите във висшите училища), за трети – 15% (борещите се с градушки), за четвърти – 30% (горските служители). Над всички тях стои МВР, в което някои служби получиха по 50% и повече още в началото на годината. За специализантите по медицина пък няма нищо, ако ще всичките да заминат на село в Сицилия, където ги прати Тошко Йорданов.

Последиците от тази политика са добре известни. През годините едно или друго правителство правеше опити да подреди възнагражденията в обществения сектор само за да доведе до нови и нови изкривявания, които връщат всичко в състоянието на първичен хаос. Сега в администрацията има заплати, които са обвързани със средната, и други, които не са. Едни заплати растат по политическа договорка (учителските), за другите нивата бяха записани в закон (университетските), а трети не помръдват по никакъв начин. По правило, трябва да протестираш, за да ти се даде. Като ръст може да се види всичко от 5 до 75%, при това в рамките на една година. Изисквания за качество, реформи и резултати отдавна няма. По този стихиен начин през последните години разходите за персонал в държавната администрация нараснаха от 14 на 22 млрд. лв., без да знаем получаваме ли нещо повече срещу това.

Миналата година заплатите на университетските преподаватели бяха обвързани със средната през закона за висше образование. В него бе записано, че трансферът от бюджета за висше образование трябва да осигурява средна брутна заплата на ниво най-малко 180% от средната заплата за страната, а основната да не пада под 125%. В резултат на това

асистентските заплати бяха увеличени с 1000 лв.

до 2516 лв. След това същото стана и в МВР, където със закон от 1 януари бе въведено задължение основното възнаграждение да се равнява на средното за страната. И тук някои заплати нараснаха с почти 1000 лв. – минималната за изпълнителна длъжност с висше образование в МВР скочи от 1852 лв. на 2755 лв. В нормална икономическа ситуация подобни резки увеличения на възнаграждения биха били възможни само при много рядко стечение на обстоятелства – и най-вече, срещу категорични резултати. В бюджетния сектор обаче изглежда няма нищо по-лесно от това – за политически важните сектори винаги има пари.

Тази година с почти същите искания протестират специализантите по медицина – минимална заплата, която да е 150% от средната, и това да бъде записано в закон. Ниво над средната заплата искат и медицинските сестри. ГЕРБ обаче предлага да отсрочи проблема, като запази доказано неработещата формула нивата на заплатите да са в колективния трудов договор, който никой не припознава и никой не спазва, особено що се отнася до медицински сестри, акушерки и др.

Бюджетът за болници се удвои за шест години,

но недоволството в системата сякаш нараства правопорционално на парите, защото те не достигат до всички. Вече сме свидетели до какво води липсата на акушерки и сестри – родилките от Перник се разхождат да раждат до София. Единственото спасение от колапс на системата е рязко увеличение на заплатите на тези кадри – каквото получиха университетите и МВР, при това през външен начин на финансиране, който да ги отдели от болничните бюджети – например под формата на отделен специален фонд в рамките на бюджета на МЗ, стипендиантска програма или друга бюджетна програма, посочват от Института за пазарна икономика. Далеч по-удобно за всяко управление обаче, и най-вече за неизменното лекарско лоби в него, е разходите за персонал да се разпределят по сегашния непрозрачен начин – по усмотрение на всеки болничен директор (болниците са търговски дружества) и най-вече през ДМС-та.

Обвързването на основни заплати (без класове, добавки и пр.) с нивото на средната заплата (с всичко включено) многократно е коментирано като порочно, особено при нашите изкривявания и некадърната формула за адекватност на минималната заплата. Сега минималната заплата тегли нагоре средната, а тя на свой ред влияе върху минималната. Все повече сектори се закачат за тази въртележка, поради което попадат в същата обвързаност, която все повече се откъсва от реалната икономика, производителност на труда, БВП и пр. Това обаче не изчерпва репертоара от порочни решения в администрацията.

В земеделието например напрежението се изостри преди две седмици и се стигна до спречкване на полиция и протестиращи по пътя за Гърция. Протестират горски служители, агенцията за борба с градушките и пр. забравени звена. Протестите бързо бяха потушени с обещание за 15% средно увеличение на заплатите в горските стопанства по един

често прилаган от ГЕРБ начин,

ниските заплати да получават повече от високите. Наваксване е необходимо при натрупаната инфлация, но приложено по този начин разрушава всякаква връзка между квалификация, принос, позиция, опит и т.н., както се случи с пенсиите.

Общото между всички тези сектори е, че на преден план е протестната заплаха, а реформите са някъде много назад. Спорът за горския сектор например минава под съпровода на сигнали за загуби в размер на милиони левове заради свито потребление на дървесина, съмнения за картел при изкупните цени и т.н. Миналата седмица земеделският министър Георги Тахов обяви, че в държавните горски стопанства влиза Агенцията за държавна финансова инспекция. „Ние трябва сме сигурни защо едни печеливши бизнеси като тях вече не съумяват така да разходват разходите си и да генерират достатъчно приходи, че да обезпечат своята дейност“, коментира министърът.

АДФИ, но заедно с ДАНС ще проверява и болниците, след като стана ясно, че преразходът при тях тази година ще е рекорден. ГЕРБ даже размисли и сложи изневиделица нови лимити, след като при гласуването на бюджета отхвърли всякакви идеи за контрол над разходите. Резултатите от влизането на ДАНС в болниците сигурно ще са любопитни, но нищо повече. По отношение на милиарди лeва бюджетни разходи вече важи само въпросът: „Защо на тях – 50%, а на мен – не?“.